"НЕ ОЧАКВАМ, НЕ ТЪЖА, НЕ ПЛАЧА" - Сергей Есенин, превод – Маргарита Мартинова

Не очаквам, не тъжа, не плача.

Ще орони нежния си цвят

на увяхващата младост благодата.

Знам, че няма вечно да съм млад.

Ти сърце, плашлива моя птица,

ще туптиш в студена самота.

Роден край във брезова басмица,

няма бос през тебе да вървя.

Скитнице душа! Замираш бавно.

Устните от страсти не горят!

Свежест, отминаваща безславно,

в буйните реки на моя път!

Няма да са нощите желани.

Мой живот, само на сън ли бе?

Яздеше през пролетни поляни

буйните си розови коне.

            Пътници сме всички и сме тленни.

Кленовите листи леят мед.

Благославям тази орис земна

да се ражда цвят и да умре.

Превод: Маргарита Мартинова

ОТ ЦИКЪЛА "СТИХОВЕТЕ НА СКАНДАЛЖИЯТА" – "СКУЧНО... СКУЧНО..." Сергей Есенин, превод – Маргарита Мартинова

Лирическата героиня на стихотворението е някаква случайна „девушка“, която Есенин среща по време на поредния запой по локалите. Неговият преводач на френски – Франц Еллен, твърди, че стихотворението е посветено на Айседора в момент на поредното разкаяние.

СКУЧНО, СКУЧНО…

Сергей Есенин

Рипай, хармонико! Скучно, скучно…

Търся утеха в тъжния ден.

Пий с мене, разюздана кучко!

Пий с мен.

Поналюбена си, разкатана.

После беж!

Що ме гледаш тъй синьо и странно.

Бой ще ядеш.

Място има за теб на бостана.

Гарги плаши.

Дробът ми черен стана на рана.

С теб съгреши.

Рипай, хармонико! Рипай, прекрасна!

Пий, видро, пий!

Оная с циците е опасна!

И не ги крий.

Спал съм със много жени – не си първа.

Не ми тежат.

Но като теб – с отявлена стерва,

за първи път.

Болка усещам, вия.

Тук съм. И там…

Няма да се убия!

Да се предам.

Кучките сритах. Крача.

Къде си ти.

Моя любима… Плача…

Прости… Прости…

Превод: Маргарита Мартинова

"НЕ, НЕ МЕ ОБИЧАШ, НЕ МЕ ЖАЛИШ" Сергей Есенин Превод: Маргарита Мартинова

НЕ, НЕ МЕ ОБИЧАШ, НЕ МЕ ЖАЛИШ

                  Сергей Есенин

                  Превод: Маргарита Мартинова

Не, не ме обичаш, не ме жалиш.

Нищо хубаво ли няма в мен?

Без очи да вдигнеш, все ме галиш.

Страстна плът зад погледа студен.

Чувствена си, млада и красива.

Но не трогваш моето сърце.

С колко други преди мен си била?

Колко устни помниш и ръце?

Мина ли са – сенки разпилени.

Огъня ти никой не взема.

Днеска си на моите колене.

Вчера, помниш ли, в кого седя?

Нека са притворени очите.

И да си представяш някой друг.

Сигурно и аз не те обичам.

Спомен мил лежи във моя скут.

Не наричай тази страст съдбовна!

Тя е лекомислена игра.

Търсих връзка временна и знойна.

Ще си тръгна бързо след това.

Идва ден и ти ще отпътуваш.

Ще те моля само  – запомни:

Не целувай някой нецелуван!

Не подмамвай чистите души!

Срещнем ли се, двама непознати,

другиму ще дрънкаш за любов.

Чудно ще ми стане, непонятно,

същото и с мен ли е било?

Ти ще се притискаш, ще го галиш,

поглед вдигнала към мен във миг.

Добър вечер! - тихо ще ми кажеш.

Ще отвърна: Добър вечер, мис!

Без да трепна, без да се тревожа,

да преглъщам гняв или сълзи.

След разбитата любов не може

пепелта отново да гори.