"ПОСЛЕДНАТА ИГРА" Маргарита Мартинова - стихове

ПОСЛЕДНАТА ИГРА

Залагаш

всичко. Винаги си губещ. 

Печели – лотарийният билет…  

Днес ще избираш: дали да се върнеш

или в морето, презлава – 

напред!

Не става

стая ти за каюта.

Не влиза в нея грохот на прибой.

Едничко, до обувките събути,

сънуваш своя приказен

герой.

Пълзи край теб 

невдигнатата котва,

с ръждивите си нокти те дере.

Тя иска във гърдите ти да кротне

изхвърлено на сушата

сърце.

Вържи ръце, 

щом трябва, върху руля.

Забий с пирон проклетите нозе!

Русалки ще преминат, като буря.

И всяка ще опита

да те спре.

На този избор,

тежък до полуда,

по-късата му клечка е в брега:

живот на сухо – проза и принуда.

Асол с пробити

„Алени платна“[i].

Но, някъде,

в небесната обител, 

чертае някой днешния ни път. 

На трюмовете черни през очите         

звездите се промъкват

и блестят. 

Един обичаш.

Друг те разобича.           

Там, Горе – е останала следа.

Началото – на края да прилича.

Но никога  – на „златната“

среда.                                                   

Залагай,

непораснало момиче!  

Това е тя – последната игра.

Моряците пътуват със мечтите.        

Страхливците – умират

у дома.   

Маргарита Мартинова

    

---

[i] Корабът с алените платна“ – приказка от руския писател Александър Грин. В нея се разказва за едно момиче на име Асол, чиято майка е умряла, но момичето среща в гората странник-старик, който й пророкува, че когато порасне, за нея ще дойде принц с кораб с алени платна...