ИМАМ
ОЩЕ НЕЩО ДА ТИ КАЖА…
Искам
да те вдигна от съня ти,
(а
ти някъде в далекото отлиташ),
за
да видиш мъничкото чудо –
под
снега са цъфнали липите.
Котките
се качват по балкона
и
пасат саксиите с мушкато.
Връщам
се във първото си лято.
Цялото във светнали балони.
На живота плочата изпята,
сложила съм пак във грамофона.
На живота плочата изпята,
сложила съм пак във грамофона.
Мили
са ми твоите скандали.
И
ръката ти, която сред сълзите
път
намери, за да ме погали.
Бях
медуза, хвърлена на плажа.
Идвах си след грешки и провали.
Дните
ми – сред пътища и гари.
Зъбите,
избити – на мечтите.
Бели
ручеи потекоха в косите.
Куцаше
сърцето от тревога.
Днес
бих ти го казала в очите:
Има
за какво да ме обичаш!
Вдигам
се на пръсти, питам Бога,
може
ли за малко да ме викне,
да
надникна в райската му соба,
дето
те държи от мене скритом.
В детството ме гледаше тъй строго.
Прошка да ти искам – все не мога…
Маргарита Мартинова
Маргарита Мартинова
