Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

вторник, 24 декември 2019 г.

"ПРОСТО ЖИВА" Маргарита Мартинова – стихове







ПРОСТО – ЖИВА!*

Сняг – на лилии бели ухае.
Ден – изпълнен със звън на елхи.
Среди нощ е. На мъката – края.
Рождество е. Светът
се спаси.
Хора - бързат към своите къщи.
Порти – чакат. И светят стрехи
Все отнякъде – някой се връща.
За къде ли? –
пътуваш и ти.
Насред пътя ти – сринат простора.
Гъсто мляко – контурът изтрит.
В миг животът изгуби опора,
омотан в пелени
от мъгли.
Ставаш само – изпружени пръсти.
Шепа нерви – безумни очи…
Без да вярваш дори – се прекръсти.
Без да искаш – шепиш:
„Помогни!“
Колко дарове вчера си купи?
Дали млад, или стар и богат –
щом небето над тебе се прихлупи,
ставаш пътник към
другия свят.
Ято гълъби литват нагоре.
Не в прослава, че Той се роди.
За живота си – хората молят.
Ако Господ над тях
се смили,
дума дават да влязат във църква,
щом пристигнат – да правят курбан.
Избледнява мъглата отвънка.
И без вино си  – мъртво
пиян.

От огромната пита с късмети
златен талер съдбата прибра:
Просто – жива!

И все още свети
твойта малка звездичка в нощта.

Маргарита Мартинова
----------------
* Това се случи на 7.01.1972 - Коледа по стар стил…









"НАЙ-ПРАЗНАТА НОЩ…" Маргарита Мартинова - стихове




НАЙ-ПРАЗНАТА НОЩ…

Подскачат рибите във Варненския залив
и хапят въздуха, по-мокър
от морето.
Съшива зимата,
раздрана на парцали,
за днешния коктейл – тоалета.
Измива слънцето краката песъчливи,
с лъчите си последни
ги изтрива.
Дали оставаш
или си отиваш –
в часовниците времето не спира.

Объркаха ни тези многоточия.
Пропадащите думи
помежду ни.
И полетът,
преди да е започнал,
в пространствата на светлите безумия.
От сенките големи се страхувахме,
застанали на прага ни
напреко.
Една луна
по цяла нощ пътуваше,
все търсеше в пролуките пътека.

Довечера последно ще празнуваме
на пустия бряг – празната
година.
С подаръци –
за някой друг купувани.
Със клетви, изветрели като вино.
За всички хора ще е нощ Рождественска.
За мен и тебе – кръст
на любовта ни.
В такава нощ
да помълчим е лесно.

И само рибите да плачат помежду ни…


Маргарита Мартинова