ЗИМНИ ФАНТАЗИИ
Накичи зимата
със бели знамена
високите чела на планините.
Превърна в лед мълчаната вода,
а изворите – в стомни
ненапити.
Замръзнаха компасите в студа,
изгубили посоките навеки.
Омразата смених
със свобода.
Сама избирам своите пътеки.
Вървя в снега.
Косата ми - юзда
от вятъра набързо уловена.
Филия слънце, чай от самота.
След всяка крачка става
по-студено
Не дава даром никой на света
на гладния трошица хляб
в ръцете.
Заплащаме високата цена
за бялото блаженство в снеговете.
Студът сега
е моят господар.
Направил е от тялото ми клетка.
От жилите – сковал е катинар.
От мислите отчаяни -
решетка.
Забравих да си взема за из път
едно единствено
зрънце от вяра.
Когато
снеговете се стопят,
надеждата му щеше да покара.
Накичи зимата
със бели знамена
високия си връх в далечината.
Край мен погиват житните зърна,
забравени от всички
в низината…
Маргарита Мартинова
