ЗАЛЕЗЪТ НА
КОТКИТЕ
Красивите
очи на котките, килимите на
есента,
в краката
ми постлал е Господ деня
най-хубав у дома.
Моретата не
са далече. И пясъчната
им следа.
Но този
двор ми стига вече по пътя ми
към вечността.
По-глух за
звуци от фанфари от стария и верен пес.
По сляп от
каменни дувари, които ме
ограждат днес.
Небето,
като изтривалка, преди да
минеш през прага.
Нито е
тъжно, нито жалко. Внезапно
идва вечерта.
И само
котките ще светят с
кандилници, вместо очи.
След тях ще
влезе снеговеят следата ми
да заличи…
Маргарита Мартинова
