„ПЕПЕРУДИ В СТОМАХА”
Слънцето закъснява.
Подранилите думи
преди него изгряват,
по врата ми се плъзгат
и в стомаха „летят”.
Във очите, замрежени
от съня, се стопява
и последната утринна
капчица хлад.
И това не е всичко,
а е само началото…
Часовете ни боси
по килима вървят.
Раменете, извивката
силна на тялото,
между тях, насъбран
в лотос целия свят.
Няма нищо излишно.
Няма нищо да липсва.
Пълен кръг на стрелките.
Ни напред. Ни назад.
Някой ден свойта песен
за теб ще измисля,
във която ще бъдеш
пак обичан. И млад.
Маргарита Мартинова