ЧЕРНАТА КОТКА Маргарита Мартинова – стихове

ЧЕРНАТА КОТКА

Аз съм черната котка на пътя,

дето гони от всички късмета.

Аз съм гвоздеят в твойта обувка,

провалил най-желаната

среща.

И съм лунният сърп във небето.

И жътварката, жънеща с него.

Грамофон развален, след което

песента не престава

да стърже.

Ти си белият гълъб. Детето.

Сетна връзка със Ада и Рая.

Ти си въздухът син. И полето

И си ново начало

след края.

Не разбираш ли колко е тежко?

Нека пътя си всеки да хване.

Премини на страната отсреща.

Бяло черното няма

да стане.

А съм мъка и радост човешка.

Бог ми праща едно изпитание.

Вече знам - след поредната грешка

само бяло перо

ще остане…

Маргарита Мартинова

"В ПОСЛЕДНИЯ СЕГМЕНТ НА ЛЯТОТО" Маргарита Мартинова

В ПОСЛЕДНИЯ СЕГМЕНТ НА ЛЯТОТО

Нагледах се
на изгреви и заливи.
На люспи, разпилени край морето.
Нагледах се, във въздуха 
над мене,
на чайките 
със белите кореми.
На рибите изплашени в таляните
в морето, по-самотно 
от саваните.

Горещите

целувки  на медузите.
И мидите ръцете ми охлузили.
Солта, попила в тялото ми жадно.
А то – по-гладно

и по-гладно.

Омръзна ми

посланието равно
на пясъка, остърган от вълните.
Харесвам си на делниците дните.
Бутилките, с приятели

изпити.

Насладата от
търсено страдание
в разклатеното мое мироздание.
И детската ми радост у дома
да се усещам, че не съм

сама.

На лятото, в последния сегмент,
в червено светна надписът „The End“…

Маргарита Мартинова