С
ЕДИН ПО-МАЛКО
(Кáра
- наказание свисше)
Сред
нас убийците изправени вървят,
не
слагат маски,
поглед
не навеждат.
Бутонките
им стъпват по гръдта
на
малкото останала
надежда.
С
ритник отварят всякоя врата,
не
се оглеждат, даже не надничат.
Окото
им е колкото цевта.
Не
виждат друго. Друго
не
обичат.
Не
забелязват, че съдбата им без шум
върви
след тях.
Дори
без заглушител.
Внезапно
падат в дупка от куршум.
В
живота си
за
пръв път коленичат.
Единствено,
което им тежи:
пропусната
„Молитвена закуска“.
На
подредените им в броеница дни,
връвта
протрита почва
да
се къса.
Не
ги настигат ангелски стрели.
Не
ги убиват клетви и омраза.
Наемници
по техните следи
готови
са и в Ада
да
нагазят.
В
мига, във който слънцето блести,
очите
си с ръка, докато пазят,
убийците
на хора и съдби,
се
строполяват
в болка и омраза.
Дори
не чуват:
"Бог
да го прости!"
И
няма даже:
"Господ
го наказа!"
Внезапно
дъжд започва да вали.
И да
отмива всичко от паважа...
Маргарита Мартинова
