"МЪРТВИЛО" Маргарита МАРТИНОВА - стихове

МЪРТВИЛО

За този край 

до днес съм нямала очи.

След всеки километър -

буца в гърлото присяда.

Проверка вятърът направи призори.

Във две редици къщите строи.

Заблъска портите,

прескочи през стобора.

Във всяка втора –

не намери хора!

Само земята със оголени гърди

примамва овдовелите дувари.

Обърнато с хастара си нагоре,

виновно миналото

в селото мълчи.

Тояжки не остави за опора.

Със щедрост йезуитска ги дари –

с местата празни

в пейките на двора.

С писмата от децата –

недошли.

Със залез,

полумъртъв от умора.

Преди да пламнат сухите треви,

последният свещта да загаси…

Маргарита Мартинова

"ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ" Маргарита Мартинова – стихове

ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ

Цъфтеше май в зората на безкрая.

Ден първи в рая, наречен „детство“.

Роди се конче,  спънато с букаи.

Останалото - беше неизвестно.

Дали часът бе точно шест? - не зная.

В едно съм сигурна, че бе подир войната.

Светът се сбираше във голите си стаи
под звездните пагони на Бащата*.

А майките – с ръцете онемели
от тежките торби на недоимъка,

прегръщат фронтовашките шинели.
Щастливите жени на офицери!

Защото точно в „6 часá – подир войната“**,

получиха мъжете си обратно.

Жените сложиха изкуствените перли.

Децата марципанчета ядяха.

По-лесно даваха и хляб изпод тезгяха.

Измерваше се радостта в купони.

На татко ми блестящите пагони

поделяхме между Родината

и бедното ни детство.

И някак си – не беше честно!

Макар да беше „6 часá подир войната“.

Нахлузи пак ботуши тишината.

 Бащите ни ги викашени тръбата.

Жените им изглеждаха герои

със верността си, в стихове възпята.

Децата плачеха в съня си неспокоен..

А беше вече „6 часá – подир войната“.

Накрая мразих униформите.  И строя.

Животът под пагон –не беше моя!
Но моя бе на майка ми сълзата.

Прегриза кончето, все някога, юздата.

Назад се връща – да намери перли.

Седи облечена, с пагони, тишината.

Звездички – над опънатите нерви.

В часовника започва да трепери

зациклилата в детството  стрелка.

И все го питах, чувам си гласа:

Не свърши ли проклетата война

във шест часá?

Татко, не е ли „6 часá "…

Маргарита Мартинова

* Сталин е бил наричан „Баща на народите“

**Швейк: „Като се свърши войната… ще ме намериш всеки ден след шест часа в „При чашата“