Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

събота, 15 юни 2019 г.

"СОЛТА В БИБЛЕЙСКИЯ Й СМИСЪЛ" ЕДНО ОТ ТРИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ, С КОИТО МАРГАРИТА МАРТИНОВА СПЕЧЕЛИ ПЪРВО МЯСТО В КОНКУРСА "РАЗЛОМЕНИ СЛОВА"


   
   

СОЛТА – В БИБЛЕЙСКИЯ Й СМИСЪЛ

Потрябва ли ти щипка сол,
не тръгвай към морето да я търсиш!
И за приятелите даже – забрави!
Солта е болка – тя гори,
не знаеш ли
кога да я поръсиш.

И не морето е солено, а потта!
Докато селянката житото прибира.
А слънцето, по цялата снага
горещи въглени не спира
да разстила.

И не морето е солено, а кръвта!
Пропила в куртката пробита
на войника.
Прострелян върху чуждата земя.
Отишъл непоканен, 
неповикан.

Не я сравнявай
нито със скръбта
на майките, във черно забрадени!
Нито със сълзите по детските уста,
преглътнали
шамари зашлевени!

Хабиш си времето,
хабиш си и солта,
дори да си изял и два чувала,
не ти ли стигнат сили след това,
живота си да почнеш
отначало.

Солта си има таен код
и своя смисъл,
само за оня, който е орисан:
Последния си залък да дели.
По-слабия – от гняв
да защити.
С гърдите си другарите да брани.
Без да е Божи син,
жертвен агнец да стане. 

Това е на земята ни солта!
И през живота ни.
И след смъртта.

Маргарита Мартинова






неделя, 9 юни 2019 г.

"ЗАВИСИМОСТ" Маргарита Мартинова - стихове





ЗАВИСИМОСТ

Очите ти са оцветили в синьо
листата, къщите и клоните.
По пълнолуние 
излизат котки по балконите
и пеят сини песни 
към Луната.
Усещам синьо даже по косата,
разлята върху синевата на вълните.
Аз цялата във тебе се превръщам.
Отнема синьото до дъно 
свободата.
Дъгата разноцветна не е същата.
Цианът й превзема небесата.
Чрез тебе дишам и чрез теб живея.
Въже преметнато през два 
небостъргача.
Обсебена от синьото ти крача.
И само мисля: Ако ослепея
от гръм? От невиделица - градушка?
От трясъка във сините ми 
вени?
Кръвта, на вкус и цвят – непроменена.
А ти изпускаш от ръката си – ръката...
Във полета най-кратък към земята,
ще се отмие синьото 
край мене.

В дробовете – балончетата, като дъгата.
Последните ми мигове ще са червени…

Маргарита Мартинова