ОБЕТ
ЗА БЕЗДУМИЕ
Мълчаната
си риза днес ще сложа.
Очите
от любовните си нощи.
Ръцете,
със които те прегръщах.
Мой
ясен ден,
обичаш ли ме още?
Ще
вържа на часовника краката –
без
време си отива младостта.
До
голо сянката
ще стържа от стената –
без
минало, без спомен,
без следа.
Не
знаеш ли, мълчан обет съм дала?
Над
извора с бълбукаща вода –
мехурчета,
строшено огледало,
а
образът ми - птица без крила.
Днес
искам само – да звънти от тишина!
Признавам
си,
до лудост се страхувам.
Ушите
ми от думи се боят.
Понякога
на глуха се преструвам.
Те
ме настигат.
И кълват.
Кълват...
Сънувам
още Гетсиманската градина.
Целувката,
ония зли уста.
Приведена,
последната маслина,
с
очи забити
в сухата земя.
Днес
искам само истинска да бъда!
Да
съм детето,
дето плаче безутешно
за
водни кончета с откъснати крила.
Да
вярвам в ангели.
И още в нещо…
А
любовта
да ме изпълва цялата.
Мой
ясен ден - не мога да мълча:
Върни
душата ми,
каквато
беше във началото!
Маргарита Мартинова
Маргарита Мартинова
