ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА[i]
С фуркетите на мисълта,
забити в старата й шапка,
нощем проникваше в света.
Всичко записваше в тетрадка.
Печеше черен кекс със ядки.
Минути? - колкото куплет.
И ни по-дълго, ни по-кратко
от буквите във всеки ред.
В едни - какаото горчеше,
в други не стига захарта.
Зависи – колко дълга беше
във мислите й песента.
Отглеждаше в свойта градина
една единствена пчела.
И още трябваше да има
ливада. И една мечта.
Невидима пчелата беше.
От рими сбираше меда.
Емили сладките печеше,
за да се скрие от света.
Намериха я зад вратата.
За Рая стискаше билет.
Една пчеличка – над главата.
И стих, надраскан със фуркет…
Намериха я зад вратата.
За Рая стискаше билет.
Една пчеличка – над главата.
И стих, надраскан със фуркет…
Маргарита Мартинова
[i] Години
след смъртта на Емили Дикинсън, намират нейни тетрадки с над 1800
стихотворения. Починала е на 10 май, преди 133 години. Приживе поетесата е
известна със своите сладкиши (рецептата на неин кейк е поставена зад витрината
на „Дома на поетите“ в Ню Йорк) и със стихотворението си - от какво се прави
ливада? - Пчела, мечта и трева. Ако пчелата не пристига - и мечтата стига. Днес
я считат за най-голямата американска поетеса.
