ЗА ДУМАТА, КОЯТО НЕ НАМЕРИХ
Най-простичките думи
най-трудно се
намират -
зрънца,
подскачащи по пода в паметта.
Във детството си
денем ги събирах,
повтарях си ги вечер
– да заспя.
Приличат на
шишарки във гората.
На катерички
със опашки от
крила.
На две луни – обърнати
обратно,
а между тях –
хамака на нощта.
Къде е тя?
Най-простичката
дума.
Заради теб я
ровя в мисълта.
За цветето,
което си ми купил,
макар че си го счупил
пред дома.
За изненадата
със грозничката
рокля,
която никога не
ща да облека.
За нещото, което
ме разчопля,
а аз ти викам:
„От дима сълзя!“
Навън е цъфнала
липата медоносна.
Целува устните й
мъничка пчела.
Ще ти я кажа
думичката после.
Сега е по-добре
да замълча.
Маргарита Мартинова