ПРОЧИТ НА ЗАКЪСНЕЛИЯ СНЯГ
Изгори ми писмата над сняг закъснял!
Изтръгни и цветята от късната пролет.
Изтъпчи ги - да станат на пръст и на жал.
Изгаси на искрите
сакатия полет.
Измети ми душата до бяла бразда!
До кокиче, подало глава над лехата.
Прибери ми в мазето кашона с листа,
със изплакани думи
във стих непохватен.
Възкачи на тавана ни албума стар!
Погреби го в самотния студ, в праховете.
Да жълтеят лица, напоени със кал
от снега, разтопен
между циглите вети.
Разпръсни ми стиха овъглен над света!
Нека няма прашинка, която да свети.
След това си поръчай по-нови крила
от перата на тъжни
и стари поети.
Маргарита Мартинова
