ИЗСТИНАЛА
ЗЕМЯ
Къщи – хрипове дълбоки във земята.
Хора в тях – ни живи, ни умрели.
Падна зимата по гръб във долината,
Трънки късат нощниците бели.
Хора в тях – ни живи, ни умрели.
Падна зимата по гръб във долината,
Трънки късат нощниците бели.
Сняг последен във капчука плаче.
Нова пролет – пейките извади.
В грубата прегръдка на орача
будят се заспалите ливади.
Неродени – ритат семената,
наедряват и в пръстта напират.
Бързо пръква зърното посято.
Бързо пръква зърното посято.
Само няма кой да го прибира.
В селото са били и по-млади,
тъпкали хармана като диви.
На потта, небърсаните вади,
смесени със лудо вино, пили.
Окъсял животът – само тлее.
Все назад и по-назад ги връща.
Хубавото – вятърът го вее.
Лошото – стои над всяка къща.
Все назад и по-назад ги връща.
Хубавото – вятърът го вее.
Лошото – стои над всяка къща.
Времето е болно, а не спира
трескаво съдбите да люлее.
трескаво съдбите да люлее.
Нито има ред – кой да умира.
Нито има ред – да се живее
Маргарита Мартинова