"СЮЖЕТ ПОД ЛИНИЯТА НА ДОКОСВАНЕ" Маргарита Мартинова – стихове

Картина: Марк Шагал

 СЮЖЕТ ПОД ЛИНИЯТА НА ДОКОСВАНЕ

Под линията* на докосване

все още трепкат дланите ни

жадни

и пият потни вади от дъжда.

Под линия са и зелените ливади

на отразената трева в небето,

върху която между облаци пасат

овцете,

преброени на заспиване.

С конеца на изминалото време,

опъната е границата помежду ни.

Тя е далечен хоризонт,

където

еднакво сини са и въздух, и вода.

Върху оставена на пясъка следа,

в две измерения

са нарисувани ръцете ни.

Ограбват триизмерните сюжети

реалността.

Живот сънуват мъртвите поети,

на камъка положили глава.

А живите изписват имена,

със позлатени букви – за да светят.

Не могат нищо да опазят от износване.

Животът триизмерен 
     изгризан е до кости.

А с тебе се обичахме тъй просто

в един сюжет

–––––––––––––

под линията на докосване.

Маргарита Мартинова

*Под линия се поставя онова, което не е доизказано или обяснено в текста…

НАЙ-ДОБРИТЕ РОК ПАРЧЕТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

НАЙ-ДОБРИТЕ РОК ПАРЧЕТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

"NEVERMORE" (НИКОГА ВЕЧЕ) – Маргарита Мартинова, стихове

NEVERMORE (НИКОГА ВЕЧЕ)*

Ако повториш, че си ме обичал, 

ще те убия, без да се замисля!

Изтръгвах те до корен от гърдите си.

Издирах те със нокти от очите си. 

С чаршаф покривах всяко огледало.

Живота си започвах отначало. 

Прозорците зазидах – да не смее, 

без тебе слънцето в стъклата да изгрее. 

Изхвърлих снимките, измих стените.

Заключих с девет ключове вратите.

Разделях на квадранти паметта си, 

с топлийки те изчоплях от плътта си.

Измъквах аргументите ръждясали

от кулите, живота ми опасали. 

Строени, вместо с камъни със думи. 

споени със дъгата помежду ни. 

Издигаше ме чак до върховете им. 

Изхвърляше ме, чупеше крилете ми. 

Сега душата ми е в гипс, но пак е цяла.  

Сама заченах я в предишното си тяло. 

През лабиринтите я влачих и вървях.  

Къртица сляпа в тъмнината бях.  

Повториш ли, че още ме обичаш,  

че никога не си ме пращал в Ада,

сърцето ще изрежа от гърдите ти. 

Ти ме научи да живея без пощада. 

Маргарита Мартинова

------------------------------------------------------

*Nevermore  (Никога вече) „Гарванът“ 

от Едгар Алън По