"ДИАЛЕКТИКА НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ" Маргарита Мартинова – стихове

ДИАЛЕКТИКА НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ

Защо настъпи гробна тишина

във алгоритъма на вечната неясност,

докато сънищата ни продаваха 
на таен търг?

А върху масата 

на магмата опасна

архангели поделяха света.

Защо заплита се от раждане денят

в синусоиди от падения и страсти?

Защо побърква ни от болка. 
И от щастие.

Разпада тялото ни

на съставните му части.

И ни оставя да живеем

„по сърце“? 

Защо нощта е без лице? 

И като котката на „Шрьодингер“ умира, 
дъхът й спира, едновременно е жива.

Отдалечена равно

от живота и смъртта.

Към диалектиката лесен е ключа.

А все по-трудно

изход се намира.

Защо човеците се лутат във тъмата,

след като казваме,че Бог е светлина?

Защо душата е 
по-мрачна от гората,

а я сравняваме със птица и звезда?

Висят над нас неразрешените въпроси.

Било е винаги. 
И все ще е така.

Спиралата на времето не носи 
ни отговор, 
ни някаква следа.
Записваме в тефтерите дълга си.
Като лавина се натрупва час по час.

На покер дяволът играе и отнася,
и малкото, спечелено от нас.

Маргарита Мартинова

КУТИЙКА ЗА ПЕПЕРУДИ

Оглушителната тишина ме буди  
всяка сутрин – от среднощ.
Във прозореца се блъскат пеперуди.

Токът спира – „за разкош“. 

Удивително е цялото безмълвие!  

В полусън всички вървят. 
Ледени висулки са покълнали.

Прилепи от стрехите висят.

В мръсна дума се превръща свободата.

В ъгъла – наказана седи.

Утрото се кръсти пред вратата

и се връща пак да си доспи.

С три синджира портите се връзват.     

Зад прага – тоягите стоят.            

Падат пеперудите. Замръзват. 

Хората минават. И мълчат. 

Само някакво детенце, изтървано,  

вън изприпка, като на игра.    

Гушна ги на малкото си рамо.

И в кибритена кутийка ги прибра. 

Маргарита Мартинова