ПРАХ ОТ КРИЛЕ
Видях как ангелът хранител си
отива,
в ръката си взел
двете ми крила.
Нали живота си на кръст съм
подредила?
Нали се молих за отсрочка на
греха?
Върху клавишите
от листи пожълтели,
засвири вятърът, заслушан във дъжда.
Не му достигнаха последни
децибели
и някак тихичко
заглъхна песента.
Насред градината, под розовите
храсти,
издъхна славеят с прободени
гърди.
Вместо монети
над очите му угаснали,
нощта със черните си ноти го покри.
Не се завръщай в изхабените ми
дни!
От твойто бързане
небето избледнява.
Водата в каната започва да горчи.
Жарта угасва,
пепелта се разпилява.
Излишна бях ли, Господи, кажи –
върху пътеката, от теб неприпозната?
В съня ми славеят с човешки глас пищи.
И вие, като вълк – срещу Земята…
Маргарита Мартинова
