ДЕНЯТ „Х“ В МОРСКОСИНЬО
Днес е денят, във който можеш пак да тръгнеш.
Или да хвърлиш котва край брега.
От тялото ти времето остърга
с пилата си до дъно младостта.
Платната бризът ги издува и повеждат.
Рисува залезът пътека към нощта.
Във капките небето се оглежда
и тръгнала е приливна вълна.
Щом пуснеш котвата, дори наполовина,
тя с нокти дъното до пясък ще дере.
под тънка, пепелява пелерина,
в сърцето ще забие острие.
Защо се връщаш, непораснало момиче.
Саван морето за наивните плете.
На трюмовете тъмни във очите,
ръждата гърлото на времето гризе.
Не е тъй лесно да се тръгне отначало,
още по-трудно е да крачиш все напред.
В каютата ти паячето бяло
изплита свойто тъничко въже.
Къде си тръгнала. И кой те разобича?
Отдавна Господ враговете ти прибра.
Моряците пътуват със мечтите.
Страхливите умират у дома.
Маргарита Мартинова
