"КРАДЦИ НА ИЛЮЗИИ" Маргарита Мартинова – стихове

КРАДЦИ НА ИЛЮЗИИ

Там зимите са
неналюбила се пролет
върху запретнатата риза на снега.
Не са отсечени тополите до голо.
И на земята – бяла е плътта.

Там пролетта е
несъблеченото лято.
А лятото – от край до край - море.
Разливат нощите шампанското си в чаши,
на времето във спрелите ръце.

Дори и есента е
Там – красива.
Гръдта й топла е под риза от листа.
Студът, преди да дойде, си отива,
смутен от нейната невинна голота.

Сънят е пълен със крила,
а не с кошмари.
Изгребва времето от спомена калта.
Там, по следи от незаслужени шамари,
на аления мак цъфти цвета.

„Там“ е – възлюбеният
град на Кампанела.
Крадяхме тухлите - мечта подир мечта,
до кръв подпираме небето тъмно-сиво.

Но Пролетта фатално закъсня.

Маргарита Мартинова