СЪБЕРИ
КРИЛАТА
Тя
е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв
в дробовете.
И
песен на сирена.
Тя
е сгърчена на пода неизмит.
И е
мълния на бляскавата сцена.
Още с раждането
в кошница те слага –
през ракитата, по жълтите
води…
Срутва те с небесната си слава.
Мъчи те през земните ти дни.
Ти
си мишката
във
ноктите й остри.
„Буболечката“
на нейната стена.
И да
молиш Бога, и да постиш –
влачи
те във своята река.
Ах,
съдбата ли е?
„Майната
й!“ - казваш.
Бос
в жаравата й
можеш
да вървиш.
Себе
си и нея да наказваш.
Кръшка
ли ти – да я удушиш.
Не
тя тебе – ти ще я въртиш,
върху
шиш –
пречупена,
без воля.
пречупена,
без воля.
Изневерите й няма да простиш.
Във зандан безок
ще я затвориш.
ще я затвориш.
С
нож корема на небето ще разпориш.
Ще разплачеш милион звезди.
Нека вместо нея отговорят:
Най-накрая
кой ще победи?
Най-накрая
кой ще победи?
Спри, човече! Събери
крилата.
Мами те съдбата,
докато си жив.
докато си жив.
Крез
е казал: „Само след смъртта си,
ще
познаеш, бил ли си щастлив!“
Маргарита Мартинова