Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

петък, 4 януари 2019 г.

"СЪБЕРИ КРИЛАТА!" Маргарита Мартинова - стихове







СЪБЕРИ КРИЛАТА

Тя е кучка. И е ангел шестокрил! 
Кръв в дробовете.
И песен на сирена. 
Тя е сгърчена на пода неизмит.  
И е мълния на бляскавата сцена.  

Още с раждането
в кошница те слага –
през ракитата, по жълтите води… 
Срутва те с небесната си слава. 
Мъчи те през земните ти дни.
Ти си мишката
във ноктите й остри.  
„Буболечката“ на нейната стена.  
И да молиш Бога, и да постиш – 
влачи те във своята река. 

Ах, съдбата ли е?
„Майната й!“ - казваш.  
Бос в жаравата й
можеш да вървиш. 
Себе си и нея да наказваш. 
Кръшка ли ти – да я удушиш.  
Не тя тебе – ти ще я въртиш,  
върху шиш – 
пречупена,
без воля.
Изневерите й няма да простиш.
Във зандан безок 
ще я затвориш.
С нож корема на небето ще разпориш.  
Ще разплачеш милион звезди.  
Нека вместо нея отговорят:
Най-накрая
кой ще победи?

Спри, човече! Събери крилата.  
Мами те съдбата, 
докато си жив.
Крез е казал: „Само след смъртта си, 

ще познаеш, бил ли си щастлив!“ 

                        Маргарита Мартинова 


понеделник, 31 декември 2018 г.

"СЪДБАТА – КАТО ТОПКА" Маргарита Мартинова - стихове





СЪДБАТА – КАТО ТОПКА

Като камъчета, рукнали от сипей,
като трици от прерязано дърво,
ронят се на майките сълзите
в дрипавото болнично легло.

Ангели им – белите престилки.
Чашката с водата – Божи дар.
А каляска – счупена носилка.
Чужда воля – тям е господар.

Портокал небелен върху стола.
Да приседнеш – даже няма нар.
Тръснати – трохичките на пода.
Щедростта – под ключ и катинар. 

Топката игрива на съдбата,
ще – не ще, се спира в паметта.
В рокличка красива – със децата.
С мрежа хляб в едната си ръка.

Сряза я на времето бодила.
Топката се спихна. Остаря.
Сива е косата й красива.
На гурбет – децата, по света.

Лесно е – надолу се търкаля.
Стига до последната врата.
(Няма занапред да обикаля.
Ни бели ще прави у дома.)

Стаята – по-къса от живота.
Празна, като мелничен чувал,
дето му изтупано брашното.
И от много ползи – овехтял.

Майките – с очите си невинни.
С погледа – увит във пелена,
думат Богу тихо и наивно:
Боже, Боже, що ме не прибра?

Маргарита Мартинова


неделя, 30 декември 2018 г.

ТЕСТ - ДАЛИ Е ИСТИНСКИ МЕДЪТ




Дали е истински медът, Който сте купили? Тестът с капка в чаша вода, със запалване и с разтичане - ще покаже