„ЖЕЛЯЗНАТА ПЕТА“
Не дишаш!
Въздухът е пълен с
експлозиви.
Дори цигарата, запалена в нощта,
може да прати пламъците диви,
към чергата под твоята врата.
Не мърдаш!
Нищичко не можеш да
измислиш.
Безсилна пешка си във губеща
игра.
По-малък си на цветето от листа,
по-нисък си от шепот на трева.
Изтрива времето със гумата си
сляпа
дамгите от войните, от кръвта.
„Желязната пета“ гази навсякъде,
започва с детството и стига
старостта.
Кого да питаш, кой да ти покаже
къде е Храмът в днешните ти дни?
„Желязната пета“ ще те накаже.
Тя е на входа, но и изхода държи.
Ако напуснеш с омерзение земята,
ако след хиляди лета се преродиш,
ще те прегърне ли със клончета
брезата,
възпята от Есенин в оня стих?
На Дебелянов ще намериш ли
тъгата,
приседнала на края на прага?
Ще имаш ли очи за красотата,
щом си забравил и на римите
звука?
Но те са днес и тук! С тях си богат!
Свят от материя и дух от стихове.
Не става с мир – ще избереш
войната,
и ще си върнеш похитеното небе.
Ще дишаш!
И ще вървиш нататък.
Час подир час. И ден по ден –
щастлив!
Просто, не трябва да излизаш от
играта,
докато се надяваш! И си жив.
Маргарита Мартинова
-----------------------------------------------
* "Желязната пета" -
синоним на подтисничеството на олигархията в едноименния роман на Джек Лондон.
