РЕШЕНИЕ
Денят е празен. Чашата –
без дъно.
Ръцете – без прегръдка.
Очите – без сълзи.
Животът се търкулна по
скатището стръмно.
И неизпрано – слънцето
виси.
Тъй трудно е да кажа – добро
утро!
С кафе изстинало. И лампа
без лъчи.
На пода – вазата, във
тъмното изпусната.
Устата й пропукана – мълчи.
Събудя ли те – трябва да
си тръгнеш.
Не жаля себе си. За тебе
ми е жал.
Богат до вчера бе, но
днеска ще осъмнеш
по-беден от кварталния
клошар.
Наопаки животът ти – обърнат.
Изгубена е ръкавицата в
снега.
Звезди да сваляш със една
ръка е трудно.
По-трудно – да ги качваш
след това.
Довиждане – дори не ще ти
кажа.
Какво ли „виждане“, щом
сляпа съм за теб?
Ще вдигна вазата. Цветята
пак ще сложа.
А във живота – ще поставя
ред.
Снегът стопен е.
Ръкавицата е в мене.
На времето спиралата
върви.
И носи всеки кръг
успокоение,
докато в паметта ми – отшуми…
Маргарита Мартинова
