Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

петък, 24 август 2018 г.

"ОТПЛАВА КОРАБЪТ БЕЗ КАПИТАНА" - Маргарита Мартинова – стихове






ОТПЛАВА КОРАБЪТ БЕЗ КАПИТАНА

Белият кораб отплава тази нощ.
А капитанът му остана на брега.
Жените го сънуваха.
Мъжете ги ревнуваха
и плътно ги държаха под ръка.

Смокините узряха във градините.
Берачи нямаше.
Моряците пътуваха в морето.
Във сладък сок лежаха плодовете,
съвсем непипнати,
по загорялата земя.

А капитанът не излиза от дома.
От сладост, чак
устата му залепва.
Не пуска дума извън прага да лети.
И зад пердето –
нощ и ден се смесват.

Полека вахтата започва да тежи,
превърната във
кръгова отбрана.
В каютата, без дневна светлина,
и тъжен, и преситен, капитана
затъва в черното море на любовта.

Моряците забравиха,
че вече свършва лятото.
Пристанищата бяха тъй далече.
По тях смокиня не остана необрана.
От сладостта, тъгата се стопи.
Друг командир на мостика застана.

Зад борда дълго ще въздиша капитана.
Докато следващата му любов
го потопи...

маргарита мартинова



сряда, 22 август 2018 г.

"ТОВА Е ЛЮБОВ!" Маргарита Мартинова - стихове




ТОВА Е ЛЮБОВ!

Ако ме питате,
дали съм го сънувала? - Не знам!
А камо ли –
дали съм го целувала? - Не съм!
Не бе запазил ред – на първия балкон.
С кресло, в мечтите ми, не бе се обзавел.
Не бе за мене библия, икона,
натрапчива, непостижима цел.


Как стана? - ако питате,
не мога да ви кажа.
До вчера знаех: своята земя,
компютъра, приятели, паважа –
със счупеното токче пред дома.
И неочаквано към него полетях.
В сърцето му направо се оказах.


Той влезе мигом,
до последния си залив,
във мен. Със пясък търкаше
петите ми на плажа.
Звезди ми сваляше, без думичка да каже.
Разперваше ръцете си широко,
а аз се хващах за врата му и летях.
Исках гранитната му дреха да понося.
Христос от камък бе,
но жив там го видях.


Отстъпи ми водите си зелени,
душата си до чисто да пера.
Оставяше ме всичко да му взема –
не жалеше ни обич, ни храна.
С птички от мрамор,
с мидички, с кристали,
напълни спомена ми – чак да натежи.
В гората пусна живи папагали,
с перца да галят чувства и очи.
Дори започна малко да боли
от красотата му, напънала сърцето
до край. До невъзможност да стои
в двете си камери,
като във гето.


Най-хубавият град на този свят!
Но той самият нямаше сърце,
а черна нощ
с лице от карнавали.
И под танцуващи, разкършени нозе,
душеше с примка бедните квартали.
Така се влюбих, тъй го пожелах!
Разбойник е. Но го преглътнах вече.
Да му простя, в ума си, не можах.
В робство душата ми
завинаги отвлече.


Държи я в „Януарската река“*.
А тялото – на жълтите павета
се върна. Да живее без душа.
Да чака с нея да се срещне…
на небето.

М
аргарита Мартинова
------------------------------------
* „Януарска река“ на португалски – Rio de Janeiro, е името на най-красивия град в света.