Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

петък, 10 август 2018 г.

"СЛЯП ИЗБОР" Маргарита Мартинова - стихове








СЛЯП ИЗБОР

От тебе искам – сляпо да се подчиниш!
Ако поискам – в огън да гориш.
В небето – без крила да полетиш.
Не го ли сториш, ще се каеш, запомни.

Христос отново, ако кажа, го разпни!
Народа прост с две риби нахрани.
Като Мойсей – ще разделиш водата.
При себе си – ще викнеш планината.

Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел. Или – своя!
В усамотение. Или във строя.
Щом аз ти казвам – значи е така!

Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам?
Във тялото или във мислите битувам?

Аз съм навсякъде, където ме пося:
-     Във всеки миг – с безволева ръка;
-     Във погледа, отвърнат, на очите;
-     Във думите ти – зад езика, скрити.

Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел? Би ме мразил до последно!
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.

Живея аз във теб и ти във мене.
И общата ни пъпна връв се казва Време.
Макар отвън да си доволен и луксозен,
върху портрета си
изглеждаш все по-грозен.

Безсилен си да вдигнеш
срещу мен ръка.
Аз съм животът, който ти избра!
маргарита мартинова



Маргарита Мартинова

четвъртък, 9 август 2018 г.

"ПРЕГРЕШЕНИЕ" Маргарита Мартинова - стихове




ПРЕГРЕШЕНИЕ

Самичка съм със теб в морето.
Не казвам нито „Не!“, ни „Да!“
И само пулса на сърцето
догонва бързата вълна.

Угасват мокрите цигари -
в морето хвърлени звезди.
Въпросът плах: „Какво да правя?“,
като свещица се топи.

Дори водата се подпали
и кипна в вените кръвта.
Отми горещата й лава,
преградите на съвестта.

На волята веслата крехки,
са непотребни при това.
Тъмата смъква всички дрехи,
със безогледна лекота.

Тя тялото превръща в пленник,
затворен между две вълни.
Страстта, големият изменник,
в ръката си ключа държи.

Когато слънцето се върне
и види в миглите - сълзи,
то тихичко ще ме прегърне.
И може би - ще ми прости.

Маргарита Мартинова