СЪВРЕМЕННИТЕ ЕНИЧАРИ ВЗЕМАТ И МЪЖКИ И ЖЕНСКИ РОЖБИ

• „Яничари ходят, мамо,
• от село на село.
• Мъжки рожби вземат, мамо,
• яничари правят.
• Взели, кого взели, мамо,
• взели и Стоила.
• А Стоил си беше, мамо,
• едничък на майка.
• Плакала е много годин`
• Стоилова майка…
• Все за Стоил тя си мисли,
• дребни сълзи рони.
• Плакала е много годин` –
• три пъти по седем.
• Коси вече побелели,
• очите й изтекли.“
• три пъти по седем.
• Коси вече побелели,
• очите й изтекли.“

• 
  

·      Норвежките социални служби - кошмарът на родителите
·      Какво трябва да знаем за Barnevernet
·      Да ти отнемат детето, защото съсед е видял да го биеш... на шах
·      Защо гледката на хлапета, които се влачат по корем по улицата, ядат камъни, сополи и дървени стърготини, тичат само по гащи и гумени ботуши на минус десет градуса и ритат с всичка сила седалката пред тяхната в автобуса е съвсем обичайна.

Темата за норвежката служба за защита на децата - Barnevernet далеч не е нова. Barnevernet действа от години насам, налагайки националните правила за защита на децата.

На децата в Скандинавската държава се гледа като на държавен приоритет. Съответно държавните институции са особено стриктни и без притеснения налагат най-строгите възможни санкции. Семейства от редица държави по света търсят правата си, след като норвежката система е отнела децата им.

Как обаче една държава, която е известна с уважението си към човешките права, се въвлича в такива скандали? И още повече - защо продължава да финансира тази програма, когато има толкова много негативни реакции от редица други държави?

Да започнем от самото начало. Barnevernet (буквално "защита на детето" на норвежки език) е обществена агенция, отговаряща за благосъстоянието на децата, и има клон във всяка област на Норвегия. Според норвежкото право Barnevernet има правомощието да действа директно, ако подозира, че дадено дете се намира в застрашаваща го ситуация.

Как? Като отнеме детето от родителите и го постави в приемно семейство или в някой от институционалните домове за социални грижи в зависимост от конкретната ситуация.

Това не е необичайно само по себе си - реално така действат институциите за закрила на детето в повечето държави по света, включително и в България, макар тук тази крайна мярка да се прилага изключително рядко.

„Противоречието започва с това
как точно Barnevernet използвададената й от закона власт и колко често.“

Реално проблемите започват през 2008 г., когато при ужасен инцидент баща пребива детето си до смърт. Оттогава насам политиката на Barnevernet става значително по-стриктна, когато става дума за извеждане на дете от семейството му. Понякога това се случва дори и веднага след самото раждане на детето.

Данните на норвежкото правителство показват, че от 2008 г. насам Barnevernet отнема по между 8-9 хил. деца от семействата им годишно.

Това засяга не само семейства на местни норвежци, но и децата на чужденци, които са се преместили да живеят в страната.

В интерес на истината по-голямата част от децата биват отнемани не толкова заради насилие, злоупотреби спрямо тях или пиянство на родителите, колкото заради неподходяща среда на живеене като това често включва случаи на родители с ментални заболявания.

Правилата тук са стриктни, а Barnevernet непоколебимо заявяват, че всички деца, които живеят на територията на страната, независимо дали са граждани на Норвегия или деца на имигранти, се ползват с едни и същи права. И щом родителите им живеят в Норвегия, ще спазват норвежките закони.

Компанията за наемане на чужденци в държави от ЕС публикува няколко препоръки, изготвени въз основа на информация от норвежките институции за закрила на детето, с които чуждите граждани трябва да се съобразяват в Норвегия.

АЛКОХОЛ И ПАРТИТА:

·      Чаша вино на вечеря е приемлива. Постоянното пиене обаче е нещо съвсем различно.

·      Късно вечер след парти майка шофира колата, а до нея се возят децата и пияният й, спящ съпруг. Спира я пътна полиция. Ще информират ли те Barnevernet? Не, защото не са нарушени правата на децата. Единият от двамата родители е напълно способен да се грижи за тях. Разбира се, трябва да са спазени всички правила за движение - децата трябва да са с колани, а ако са под определена възраст - в детска седалка.

·      Ако правите парти (с алкохол и силна музика) у дома, уверете се, че децата са заспали и нищо не им пречи да си почиват. Децата не трябва да играят наоколо, където има хора, които консумират алкохол и слушат силна музика. Като цяло пиенето пред деца е нежелателно и на него Barnevernet не гледа с добро око. То само би ви донесло черни точки, ако се стигне до тяхна намеса.

ПСИХОЛОГИЧЕСКО И ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:

·      Да разклатиш, шамаросаш, удариш (независимо по главата, дупето или по ръката) дете или да направиш какъвто и да е агресивен физически контакт спрямо него се разглежда от норвежките закони като насилие над дете.

·       Насилието между съпрузите. Ако насилието не спира дълго време и се подаде сигнал в Barnevernet, децата могат да бъдат отведени.

·      Ако сте новодошли и искате да наемете само стая за цялото си семейства (с деца), хазяинът вероятно ще ви откаже, тъй като по закон на всяко дете трябва да бъде осигурена отделна стая.

·      Според Норвежкия наказателен кодекс, ако децата видят или чуят как единият родител упражнява насилие спрямо другия, това се брои и като насилие срещу детето. Така че обърнете внимание на споменатото по-горе, защото едно дете не трябва да бъде свидетел на агресивни кавги между родителите си (например, случаи на развод и протичащи скандали около него).

·      Понякога родителите се чувстват безсилни и действат с чувство на неудовлетвореност и гняв, когато тийнейджърът им се прибира у дома късно вечер след вечерния си час, или детето се държи абсолютно невъзпитано и прави противоположното на това, което те му казват. В подобни ситуации майката и/или бащата започва да разтърсва детето, да го бие или да му удря шамари. Това не е приемливо в Норвегия и въобще не се толерира от Barnevernet. Понякога дори вербалната агресия и да се развикаш на детето може да доведе до това съседите да подадат сигнал в социалните служби.

УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ:

Ø Децата трябва да имат своя собствена стая; за предпочитане е всяко да е с отделна стая.

Ø Момче и момиче могат да живеят в една стая, но само докато са по-малки. В по-напреднала възраст това не прави добро впечатление на социалните служби.

Ø  Изискванията за жилищните зони зависят от общината. Социалните работници не проверяват условията на място, освен при сигнал.

ДРУГИ ПРЕПОРЪКИ:

ü Ако родителите не искат да ваксинират дете, това е тяхно право. Деца под 7 клас не могат да бъдат ваксинирани без съгласието на родителите.

ü Ако детето е само вкъщи и стане злополука, родителите са отговорни. Не се препоръчва да оставяте децата под 8-годишна възраст без надзор за повече от половин-един час.

ü Няма точно определена възраст, след която децата да могат да бъдат оставяни сами вкъщи. Това зависи от родителите, от самостоятелността на децата и от това за какъв период от време става въпрос. Например, ако 7-годишно дете се връща от училище в 14.00 ч. и стои само вкъщи до към 20.00 часа, със сигурност ще предизвика вниманието на социалните служби, особено ако ситуацията се повтаря систематично.

ü В заключение към тези съвети от организацията съветват родителите да поемат пълната грижа за децата си и да не дават повод на властите да им правят проблеми.

„Ако бъде подаден сигнал
за нещо подозрително„

социалните служби задължително ще дойдат да проверят какво се случва. Реално обаче не всеки сигнал, подаден в Barnevernet води до отнемане на децата. Годишно там постъпват около 50 хиляди сигнала, но отнеманията са около между 8-9 хил. като това действително са случаи, в които са нарушени правата на децата, разглеждани през призмата на норвежкото законодателство.

Значително повече са случаите, при които се помага на самите родителите да изчистят проблемите на място. На година такава помощ се оказа на 28-30 хиляди деца.

Големият проблем в случая идва от културните различия. Норвегия действително е място, където правата на децата се спазват изключително стриктно и са далеч по-широки, отколкото на други места по света. В законодателството си страната ги приема като самостоятелни личности, отделни от родителите, докато за повечето хора децата до пълнолетието си са отговорност на родителите и тяхно продължение.

Това води до разминаване в чисто културен план що се отнася до възпитанието на децата.

Така за норвежците е недопустимо да им се крещи, да се прилагат физически наказания или да се действа по какъвто и да е начин, който би могъл да засегна физическото или психическото състояние на децата.

При много имигрантски семейства това е проблем и повечето сигнали действително идват от именно такова невъзприемане на това отношение към децата, в което викането и шамарите, дори леките, е изключено.

А тогава шансовете скоро да се появи социален работник на вратата след подаден сигнал от съседи е голям. Още повече, че сигнали в социалните служби в Норвегия могат да се подават и анонимно.

Така се получават и множеството случаи на ядосани родители от чуждестранен произход, за които Норвегия е отвлякла децата им без причина. В голямата си част родителите твърдят, че са спазвали законите на Норвегия, но зле изтълкувано поведение и твърде агресивен подход на социалните работници са станали причина за изземането на децата им.

„В момента българското посолство
работи по 10 подобни случая“

на взаимодействие между социалните служби на Норвегия и родители от български произход. Не се посочва какви точно са самите случаи.

"Имаме около 10 отворени случая, по които в момента нашето посолство работи. Проблемът идва обаче тогава, когато сме много късно информирани. За съжаление, често гражданите се обръщат към посолството тогава, когато е много късно и възможностите за реакция от наша страна са силно намалени", коментира пред bTV зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев.

През февруари норвежкото правителство обяви промени в процедурата за отстраняване на деца от семейства на чужденци, работещи в страната.

Сега местните служби на Barnevernet са задължени във всички случаи, когато става въпрос за отстраняване на дете, да се опитат да установят контакт с членовете на неговото семейство в страната на произход.

Социалната служба е задължена да разбере колко силни са семейните връзки на детето в чужбина и да установят, че е в негов интерес да бъде поверено на грижите на роднини или да бъде прехвърлено на приемно семейство в Норвегия.

Но не става дума само за имигрантски семейства или физическо насилие. Има голяма сива зона, когато става въпрос за емоционалното благополучие на дете - например, когато един от родителите има психично заболяване.

На практика от всички отнети от семействата им деца, само около 1/4 са на чужденци. А най-често срещаната причина (в почти 1/3 от случаите) е "липса на родителски възможности" - неглижиране на децата, недостатъчно добри условия за живот, родителска безотговорност и т.н.

„Как решавате, че майка,
която се бори с депресията,е неспособна да запази детето си?“

И какви последствия има това върху живота на детето в дългосрочен план? Наистина ли е за предпочитане децата да бъдат отглеждани в приемни семейства или в институция за социални грижи, отколкото да останат у дома с майка си, докато тя получава помощта, от която се нуждае, за да се подобри? Бихте ли отнели детето, ако баща му е "прекалено стар", или ако детето е родено момченце, но иска да се облича като момиче?

Това са все въпроси, на които Barnevernet трябва да си отговаря. Всички тези примери са напълно реални. Често пъти отговорът е в това детето да бъде изведено от тази среда.

Основната тревога що се отнася до Barnevernet е, че те изглеждат твърде нетърпеливи да приложат крайното решение - в такива ситуации да вземат децата от дома им, вместо да инвестират време, за да работят с всяко семейство отделно, да наблюдават или решат проблема.

Всичко това води до доста протести по целия свят и възникването на множество онлайн общности, които настояват да се закрие тази услуга.

През 2017-а 170 водещи норвежки професионалисти, занимаващи се с въпроси по закрилата на децата, изпратиха отворено писмо до ресорния министър, в което обвиняват Barnevernet, че е "нефункционираща организация, която прави сериозни грешки в преценката със сериозни последици".А в момента в Европейския съд за правата на човека се водят 8 дела именно заради Barnevernet. Решението по тях тепърва предстои.

"ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА" Маргарита Мартинова – стихове

ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

КЪМ ГРАДУШКАТА

От счупената стомна на дъжда

валяха капки – ледени зърна.

Събираше ги с просешка ръка,

подслона си изгубила – земята.

До масата, по-стара от баща й,

във къщата, поне на сто лета,

една жена неистово ридае.

Градът вършееше градини и нивя.

Зърната падаха със формата на глад.

Валеше град!

Валеше глад…

Мъжът е стиснал във ръцете си глава.

Свива юмрук, очите си изтрива.

Не го е срам от ни една сълза.

Вън нещо скъпо пред очите му погива.

Една мечта – в купчина тенекия,

превърна Бог, без даже да се крие.

Надупчи я направо на решето

с картечница незрима от небето.

Зърната падаха със формата на гняв.

Валеше град!

Валеше гняв…

Над скритата мансарда на тавана,

по покрива подскачаше градушка.

Зърна се мятаха, като пияни

и падаха на тумби по улуците.

А той и тя – скатани на дивана.

И нито чуваха, и нито виждаха.

Чадър разперила над тях бе любовта им,

преди градушката да изрече: „Довиждане“.

Зърната падаха със формата на грях.

Встрани от тях!

Встрани от тях…

Маргарита Мартинова

"ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА" Маргарита Мартинова – стихове

ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА

От счупената стомна на дъжда

валяха капките със ледени зърна.

Събираше ги с просешка ръка,

ударена от мълнии, земята.

Над масата, по-стара от баща й,

все повече се свеждаше жена.

Градът убиваше за мигове труда.

Наставаха по-лоши времената.

Зърната падаха със формата на глад.

Валеше град.

Валеше глад…

В локала, със прозорци към морето,

седеше мъж и сълзи му течаха.

Безпомощно лежеше под небето

колата му, с цена от сто заплати.

Със ледени куршуми я обсипваше

сам Господ със невидима картечница.

Колата пред очите му се спихваше.

Каква съдба, каква несретница!

Зърната падаха със формата на крах.

Валеше град!

Валеше крах…

Над стаичката малка на тавана,

по покрива подскачаше градушка.

Зърна се мятаха, като пияни

и падаха на тумби по улуците.

А той и тя, върху дивана – свряни.

И нито чуваха, и нито виждаха.

Чадър разперила над тях бе любовта им,

преди градушката да изрече: „Довиждане“.

Зърната падаха със формата на грях.

Валеше град!

Валеше грях...

Маргарита Мартинова

"МАЛЪК РАЗКАЗ ЗА ДЪЖДА-БЕЗДОМНИК" – Маргарита Мартинова, стихове

МАЛЪК РАЗКАЗ ЗА ДЪЖДА-БЕЗДОМНИК

Живях в мансарда, тропаше дъжда

върху прозореца,

като закъсал пътник.

Вода се стичаше от двете рамена,

изглеждаше измъчен и размъкнат.

Объркал се, защото е валял,

без спиране, стотици километри.

Върху чадъри само е вървял.

под облаци навъсено-безцветни.

Избра мансардата ми, птица без криле,

с окото стъклено,

изцъклено в нощта.

Със скършен покрив, от годините, на две.

Върху ревера със нащърбена луна.

На рамото ми плачеше дъжда.

с сълзи на мироточива икона.

Друг никой не е идвал до прага.

Дори писма не носи пощальона.

Не помня каза ли дъжда - Благодаря!

Но помня галеше

ръцете ми, лицето.

Събудих се, по пода ми – вода,

а лампата, оставена да свети.

Навън прозорците посрещат утринта,

очите си, отворили, огромни.

Къде ли някъде,

накрая на света,

от мен избягал е дъжда-бездомник.

Маргарита Мартинова

"ТЕОРИЯ ЗА СЧУПЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ" - престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред

Всеки човек на земята трябва да прочете – Теорията на счупените прозорци!

През 1980 Ню Йорк е истински ад. Всеки ден стават повече от 1500 тежки престъпления. Убийствата са 6-7 в денонощие. Да се ходи нощем по улиците е опасно, а да се пътува в метрото е рисковано дори денем. Да те нападне крадец или да срещнеш просяк си е нещо съвсем нормално. Мръсните сиви платформи са едва осветени. Във вагоните е студено, навсякъде настъпваш боклуци, стените и таваните са изписани до последното местенце с графити. Ето разказ на очевидци за ню-йоркското метро от тези времена: „След като се редих на безкрайна опашка за жетон, се опитах да го пусна в турникета, но установих, че апаратът е развален. До него стоеше някакъв клошар, беше го счупил и сега настояваше пътниците да му дават жетоните. Един от приятелчетата му се наведе и започна да вади заклещените жетони със зъби и омърля всичко със слюнка. Пътниците бяха прекалено изплашени, за да спорят с тези момчета: „Хубаво, взимай го този жетон, на мен какво ми пука!” Повечето хора минаваха през турникета без да платят. Беше някаква транспортна версия на дантевия ад.”

Градът е в лапите
на най-свирепата епидемия от престъпност
в цялата си история.

После се случва нещо необяснимо. Стигайки своя пик към 1990 г., престъпността рязко започва да пада. В следващите няколко години убийствата намаляват с 2/3, а броят на тежките престъпления – наполовина. Към края на десетилетието в метрото стават със 75% по-малко престъпления, отколкото в началото. По някаква причина десетки хиляди психари и престъпници престават да нарушават законите. Какво се случва? Кой е натиснал вълшебното копче и що за копче е това? Нарича се „Теория на счупените прозорци”. За нея разказва канадският социолог Малкълм Гладуел в книгата си „Преломен момент” (Malcolm Gladwell:The Tipping Point): „Счупените стъкла” са рожба на криминалистите Уилсън и Келинг. Те твърдят, че

престъпността е неизбежен
резултат от липсата на ред.

Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал, подканящ към по-сериозни престъпления.

”Гладуел се занимава със социалните епидемии. Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание.

Огромно влияние
върху него има онова,
което вижда около себе си.

Холандски социолози потвърждават тази идея. Те провеждат серия любопитни експерименти. Например такъв: от стоянката за велосипеди край магазин махат всички кофи за боклук и закачат на кормилата на оставените велосипеди рекламни листовки. Наблюдават колко хора ще изхвърлят листовката на асфалта и на колко ще им е неудобно. Стената на магазина, край която е стоянката, е идеално чиста. 33% от колоездачите изхвърлят листовките на улицата. Експериментът е повторен, след като стената е намацана с драсканици. Боклука си изхвърлят вече 69% от колоездачите.

Но да се върнем в Ню Йорк в епохата на дива престъпност. В средата на 80-те в ню- йоркското метро е сменено ръководството. Новият директор Дейвид Гън започва своята работа с… борба срещу графитите. Не може да се каже, че цялата градска общественост се радва на идеята: „Момче, заеми се със сериозните въпроси – технически проблеми, пожарна безопасност, престъпност… Не харчи парите ни за глупости!” Но Гън е инат:

„Графитите са символ
на краха на системата.

Ако ще започваме преустройство, то на първо място трябва да победим графитите. Не спечелим ли тази битка, никакви реформи няма да се случат. Готови сме да пуснем нови влакове, всеки от които струва по 10 милиона долара, но ако не ги защитим от вандализма, отсега е ясно какво ще се случи. Те ще издържат ден, после ще ги обезобразят.” И Гън дава команда да се чистят вагоните. Линия след линия. Композиция след композиция. Всеки кирлив вагон, всеки божи ден. „За нас това беше като религиозно служение” – разказва той по-късно. Това действа! В края на всеки маршрут правят пунктове за миене. Щом пристигне вагон с графити по стените, измиват рисунките, докато обръща, в противен случай вагонът изобщо излиза от експлоатация. Мръсните вагони с още неизмите графити не се смесват с чистите. Гън праща на вандалите ясно послание. „Имахме депо в Харлем, където вагоните нощуваха – разсказва той. – Първата нощ се появиха тийнейджъри и намацаха стените на вагоните с бяла боя. На другата нощ, когато боята изсъхна, дойдоха и направиха контури, а на следващата започнаха да оцветяват всичко това. Тоест – трудиха се три нощи. Ние изчакахме да свършат „работата си”. После взехме и боядисахме всичко. Момчетата се разстроиха до сълзи, но ние не оставихме и следа. Това беше нашият „месидж” за тях – „Искате да утрепете 3 нощи, за да обезобразите влака? Заповядайте! Но никой няма да види какво сте направили”…

През 1990 началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да се захване със сериозна работа – тежките престъпления,

той се захваща яростно с…

гратисчиите. Защо?

Новият началник на полицията е убеден – както и в случая с графитите, че огромният брой гратисчии е сигнал за липсата на ред и насърчава извършването на по-тежки престъпления. По това време в метрото успяват да се промъкнат безплатно 170 хиляди гратисчии. Хлапетата просто прескачат турникетите или пробиват със сила. И ако двама-трима успеят да излъжат системата, околните (които при други обстоятелства не биха нарушавали закона), се присъединяват към тях. Те решават, че щом някой не плаща, те също няма да го правят. Проблемът расте лавинообразно. Какво прави Братън? Поставя край турникетите по 10 преоблечни полицаи. Те ловят гратисчиите един по един, слагат им белезници и ги подреждат в редичка на перона. Там си стоят, докато не завърши „големият лов”. След това ги съпровождат до полицейския автобус, обискират ги, свалят им отпечатъци от пръстите и ги проверяват в базата данни. Много от тях носят оръжие. Други, оказва се, имат вече проблеми със закона. „За полицаите това се превърна в истинско Елдорадо, – разказвал Братън. – Всяко задържане приличаше на пакет царевични пръчици с изненада. Я да видим какво ще ми се падне сега? Пищов? Нож? А разрешително? Охооо, а на теб ти „виси” убийство!… Много бързо

лошите момчета поумняват,
започват да оставят
оръжието си у дома
и да си купуват билетче.”

През 1994 за кмет на Ню Йорк е избран Рудолф Джулиани. Той прави Братън шеф на градската полиция. В Уикипедия пише, че именно Джулиани пръв въвежда в практиката „Теорията на счупените прозорци”. Вече знаем, че не е така. Но заслугата на кмета е безспорна – именно той дава заповед тази стратегия да се развие в цял Ню Йорк. Полицията заема принципно твърда позиция по отношение на дребните престъпления. Арестуват всеки, който пиянства и прави скандали на обществени места. Който хвърля празни бутилки. Всеки, който рисува по стените, прескача турникета в метрото или проси пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата. Всеки, хванат да пикае на улицата, заминава директно в затвора. Нивото на престъпността в града започва рязко да пада – точно толкова бързо, колкото и в метрото. Началникът на полицията Братън и кметът Джулиани обясняват:

„Дребните, незначителни
на пръв поглед нарушения,
служеха като сигнал
за извършване на
тежки престъпления”.

Верижната реакция е прекъсната. В края на 90-те изцяло криминалният Ню Йорк се превръща в най-безопасния мегаполис на Америка. Според мен „Теорията на счупените прозорци” е многостранна. Може да се приложи към различни области на живота – общуването, възпитанието на децата, работата.

*Текстът е откъс от книгата „Повратна Точка“ на Малкълм Гладуел.