АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ - ИНТЕРВЮ С ВЕЛИКИЯ РУСКИ ТВОРЕЦ

http://www.zarata.info/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BD/

АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ: „ВСИЧКИ ВЕЛИКИ ЦИВИЛИЗАЦИИ СА ИЗГРАДЕНИ ВЪРХУ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, НЕ БИВА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ДА СЕ ПОСТАВЯТ НАД НЕГОВИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ТЕЗИ, КОИТО НЕ СПАЗВАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, НЕ МОГАТ ДА ИМАТ ПРАВА.“

"НЕВЕСТИ НА ВОЙНАТА" - стихове от Марги БОРИСОВА

                     НЕВЕСТИ НА ВОЙНАТА

                     Жените носеха войната под сърцата си –

на чужди воини семето омразно.

Очите им прегърбени и празни

в земята гледаха, без нищичко да казват.    

Жените носеха под дрехите позора си

 и мислеха, че никой не се сеща.

Оставяха те хляба - за децата си.

И вместо сол, го ръсеха с надежда.

Подмятани по лодки и пристанища,

извличани от къщи за косите си,

ръцете им, охлузени и с рани,

на корабни въжета заприличваха.

Невести на войната бяха всички те.

И танкови салюти пред стените им

през дупките, пробити към небето,

вместо конфети, камъни им сипеха.

Но някъде във черните им сънища,

изгрели като падащи комети,

пожарите им пращаха искрите си,

и правеха лицата им да светят.

В икони там жените се превръщаха,

по бузите им точеше се миро.

И би могъл пред тях да се прекръстиш,

ако не бяха, 
      по случайност,  
                         живи.