Да започнеш своето съчинение с доста натуралистичен
разказ за котката и котешкия СПИН и да асоциираш с Прайда, е неумела връзка,
поради неравнопоставеността на двете теми – („Нер де Ямбул, нер де Стамбул“ –
казва при подобни случаи народът).
Връзката между частта за Прайда и идеята за
просветителски листовки за СПИН, имат различна стилистика от формална гледна
точка. А от съдържателна – звучат на кухо. И абсолютно в пълномощията на една
първа дама е не „да се помоли вътрешно“, а съвсем външно, съвсем официално, да
направи предложение – по време на прайдовете да се провеждат и
здравно-просветителски мероприятия. Нима принцеси (Даяна) и президентши (Хилъри
Клинтън) не са инициирали и участвали в благотворителни акции, подпомагащи
жертвите на СПИН?
Продължаваме нататък по редовете: от литературна гледна
точка терминът „невръстни деца“ е тавтология, понеже децата винаги са
невръстни, младежите – млади, а старците – стари. Но всичко казано дотук от
авторката намира подкрепа - не в друго, а в един дълъг, брадясал анекдот,
цитиран дословно и скучно, и съвсем различно и несвързващо се с общата
стилистика на писанието. В случая би подхождал кратък преразказ на анекдота,
като поантата да послужи за връзка със следващата част на вече силно
разтеглилото се съчинение.
Що се касае за самата същност на изложението, то тя почти
не намира обосновка в предидущия текст. Изложението започва с възхвала на
участниците в празненството и лични признания за приятелства с хетеросексуални
личности. Дразнещо е неочакваното, изкуствено препъване на текста в едно
обръщение към участниците на гей-парада, наречени изневиделица от пишещата –
"мили прайдовци“. Свикнали сме, в официален, полуофициален,
журналистически или художествен текст („Мила ми Венето..“, „Мила мамо, напиши
ми…“, „Мили хора..“) обръщението „мили“ да бъде подплатено от дълбока,
положителна емоция на пишещия към адресата. А до тоя момент от съчинението лъха
само трудно прикрит негативизъм.
Преминавайки по-нататък, към следващите части на текста,
неочаквано се натъкваме на термини от областта на медицината и биологични
обяснения за различността на половете. А формата на изказа отново бяга встрани
от основната идея: „ДНК“ „еднояечни“ – като метафори, които рязко преминават в
арсенала от думи на мореплавателите: „… но и там има пробойни“.
И отново предложения валят в съчинението: Този път да се
организира Прайд на хетеро сексуалните. Ами че той беше организиран вече в
Бургас – семейства, облечени в сватбените си дрехи, излязоха на антипрайд
парад.
Накрая настъпва емоционалната поанта – прайдовците да се
засрамят от това, че парадът им съвпада с времето, в което военен загина. Може
би това са единствените редове „без пробойна“. И все пак – не трябваше ли да се
обяви официално ден за траур, а не да се присрамват „нестандартните“ – че не е
било редно да провеждат парада си в деня за траур. И това – след като
правителство и президентство не са го предложили като такъв.
Препоръки:
- Да се пишат съчиненията жанрово единни;
- Да не се дава превес на една част над друга;
- Да се избистря идеята и да се съгласува оттам и с
формата;
- Да се взема предвид институционалната ангажираност на
пишещия, за да не звучат възванията му като укор към другите, след като този,
който ги отправя, има пълната възможност да ги реализира!
Белинский, Виссарион Григорьевич, литературен критик
