Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

четвъртък, 4 май 2017 г.

„АЛХАМБРА“ – ЕДНА ПРИКАЗКА, РАЗКАЗАНА ОТ КАМЪК

,





Ако харесвате дворци с филигранно изрязани украси, с колони – стройни и изящни, като девичи крака, 

- ако си падате по вътрешни дворчета с бликащи фонтани, 

- разкошни паркове със зелена благодат, арки и сводове, украсени с растителни орнаменти и мукарни – подобни на пчелни восъчни пити, 

- ако ви пленяват дъгите над прозорци, през които се виждат къщите на Гранада, а между тях – кипариси, понесли зелените си върхове, като викове към небето, 

- ако харесвате заснежени била върху избродираните с маслинови дървета поли на планината, като тези на Сиера Невада, създали най-прекрасния фон на двореца, 

вие непременно ще отидете и ще видите приказката, наречена Алхамбра!






2. ИСПАНИЯ – ДА СЛУЧИШ НА ЗАВОЕВАТЕЛИ



Това, което четете, това, което виждате на снимките и това, което чувата за двореца „Алхамбра“, е само малка прашинка от красотата му

Дворецът Алхамбра прилича на онези бисери, които се подмятат от вълните на историята от век на век, от господар на господар, но нито времето, нито превратностите на съдбата успяват да намалят техния блясък и цивилизационна стойност.Изкуство, любов, предателство, разгроми и победи витаят около Алхамбра, вплетени във всяка извивка на арабските й орнаменти, във всеки камък на основите и във всеки ред на историческите летописи по стените й (за всичко видяна, благодарих негласно на „Profitours“ за добре организираното наслаждение – с други думи не мога да го нарека).
А знаете ли, че голяма част от специалистите и ценителите смятат, че
този архитектурен и парков ансамбъл е Върхът,
че е най-висшето достижение на мавританското изкуство в пределите на Западна Европа? Навярно няма да можете да ми отговорите. Защото още не сте го видели. Но ако харесвате дворци с филигранно изрязани украси, с колони стройни и изящни като девичи крака, ако си падате по вътрешни дворчета с бликащи фонтани, разкошни паркове със зелена благодат, арки и сводове, украсени с растителни орнаменти и мукарни – подобни на пчелни восъчни пити, ако ви пленяват дъгите над прозорци, през които се виждат къщите на Гранада, а между тях – кипариси, понесли зелените си върхове като викове към небето, ако харесвате заснежени била върху избродираните с маслинови дървета поли на планината като тези на Сиера Невада, създали най-прекрасния фон на двореца, вие непременно ще отидете и ще видите приказката, наречена Алхамбра!
Тя не е древна като Йерусалим, нито като Рим, ни като Филипополис,
тя е строена от мюсюлманската династия на Насридите (1230—1492), при които Гранада е станала столица на едноименния емират, а Алхамбра е била тяхната резиденция. Крепостни стени с кули я държат здраво във вековната си прегръдка. А времето милостиво е  запазило дворците (Насридския дворец, летния дворец, двореца на Карл V), цитаделата Аласаба и Райските градини Хенералифе, подобни на лабиринт, които посрещат с високомерието на красивите и с достойнството на прочутите тълпите народ, стичащи се тук от цял свят. Защото, за да пристъпиш прага на Алхамбра, се изисква да си си запазил ред поне два месеца напред. Аз го направих. И от добро сърце ще ви разведа само в няколко от приказните „1001 нощ“-ни зали. Тъй като, ако трябва да обиколим и се насладим на всичко, няма да ни стигнат нито 1001 дни, нито 1001 страници на списанието.
Като начало – ще пропуснем Алкасаба, крепостта с кули като гигантски кубове. Ще подминем и Ла Тахона (La Tahona), полукръглата кула и изгледа, който се открива от нея към долината на река Даро и квартал Албайсин. Макар дъхът ти да спира от цялата тази красота, все пак те са построени по-късно, през 1586 г. А ние с вас ще гоним 13-ти и 14-ти век.
Влизаме направо в Двореца на Насридите.
Той се състои от три монументални архитектурни ансамбъла: Мексуар — сградата за аудиенции и справедлив съд, двореца Комарес — официалната резиденция на емира, и Двореца на лъвовете, където са били частните покои на управляващите, на техните жени, наложници и деца. Ако никой от нас не се числи към една от тези групи, няма да бъде допуснат дори на 10 метра от дверите (при положение че нашата обиколка би се състояла преди шест века).


В Мексуара, макар някога да са се произнасяли и много тежки присъди над предатели, крадци и убийци от висшата прослойка, прелестите на арабското изкуство започват да ни замайват главите – прозорци, балкони, декорирани стени, цокли с филиграни, издълбани от гениалното длето на източните майстори, тънки линейно-геометрични фигури по тавана от кедрово дърво – с други думи тържество на гения. И сред всичко това вплетени цитати от Корана. Но оттук най-важното е да не пропуснем един надпис, който може да си припомняме в определени моменти от живота: „Единствено Бог е победител!“ Залата за аудиенции и посланици се смята за най-пищно украсената в целия дворцов комплекс (е, няма как, и сега би било същото).
Който е гледал сериала „Изабел Кастилска”,


сигурно ще ми се разсърди, ако претупаме палата Комарес (Palacio de Comares). Тази прекрасна сграда с невероятни куполи е била официалната резиденция на емира. Но не с това е известна тя, а с факта, че на втория етаж през пролетта на 1492 година най-многодетната, с най-много годеници и най-дълбоко вярващата кралица католичка  е издала така наречения "Декрет от Алхамбра", с който заповядва експулсирането на всички евреи, които отказват да приемат християнството.

Сега вече можем да се насочим към баните Комарес
(нищо ново под звездите – и арабите - като римляните). Тези хора просто са копирали римските терми. Тук си има аподитерий (bayt al-maslaj) за почивка след къпане. В центъра – фонтан, горе – балкон, където са свирели музикантите. Светлината в цялата баня се процежда през изрязаните на купола звездички. След аподитерия следва фригитарият (bayt al-barid). Това е залата със студения басейн. После – централната, топлата зала – тепидарий (bayt al-wastani). И накрая – горещото помещение, калдарият (bayt al-sajun), а зад стената му се е намирал огромен меден котел, в който се подгрявала водата. Отоплението – стенно и подово (модерна работа).
Но Дворецът на лъвовете (Palacio de los Leones) е мястото,


на което едвам дочаках да ви заведа. Това са били личните покои на емира. Построил ги Мохамед V веднага след като грабнал властта. В архитектурата на покоите се чувства и влиянието на християнското изкуство (покривите на сградите, обикалящи двора). Може би защото емирът и кастилският крал Педро Жестокия са били 
първи приятели. Независимо кой стил на кого е повлиял, това, което е оставил Мохамед V на поколенията, е перлата на цяла Алхамбра. Дори в един испански пътеводител пише: „В истинското произведение на изкуството, каквото е Дворецът на лъвовете, има нещо, което не може да бъде наподобено или пресъздадено – това чувстваме, когато стоим пред този двор.“ Цялото пространство на двора е обкръжено от двойни тънки елегантни колони, които са 124 на брой (сякаш някой ще седне да ги брои, докато гледа онемял цялата тази красота). Колоните с цвят слонова кост поддържат филигранни, нежни арки, върху които са кацнали стръмни керемидени покриви. В средата на двора дванайсет мраморни стилизирани лъва крепят, опрения върху силните им плешки, дванадесетоъгълен купел, украсен със строфи от поета Ибн Замрак (личен секретар на Мохамед V, написал най-красивите стихове, вплетени филигранно в стените, но по-късно затворен и убит от Мохамед VII). В двореца дълго време витаела легендата, че царете на животните са много по-стари от фонтана, защото са донесени от родината на везира Шмуел ха-Нагида, юдей по произход и вяра. И оттам смятали, че лъвовете символизират дванадесетте родови колена на Юдея, а не дванайсетте зодии, както си мислят всички, които ги видят.
Но вече е време да минем под арките и да влезем в залата на сталактитите

(Sala de los Mocárabes). Тя носи името си от куполния свод на постройката, целият покрит с фигури в стил „мукарн“ – както споменахме по-горе, това са релефни украси, наподобяващи сталактити и подредени като килийките на восъчна пчелна пита. (Куполните постройки в арабската архитектура, чийто ранен образец е осемстенната джамия Кубат ас-Сахра в Ерусалим  – 687-691 г., получават развитие през всички последвали векове.) Този прекрасен таван през 1590-та е бил почти разрушен от взрив в барутните погреби под помещението и след 200 години реставриран. Под купола има гипсови позлатени фризове, на които са изографисани девизите на насридите.
Следващият обект е залата на Абенсеражите (Sala de los Abencerrajes). Така я нарекли, понеже тук всяка нощ се появявали окървавените призраци на тридесет и седем първенци от рода Абенсеражи, посечени насред тържество, организирано от везира. Причината – донос, който по-късно се е оказало, че е лъжлив.
Аз спирам в тази зала! За почивка. И размисъл. А вие, ако искате – продължете. Гугъл ще ви разведе. Или пътеводителят. Най-добре ще е, разбира се, някой ден това да го стори нашият екскурзовод в Гранада – Стоян.
Само ме е яд за едно: че не мога да пиша като Вашингтон Ървин


(смятан за баща на американския разказ), който е издал вълнуващия сборник „Алхамбра“. Или като Хайнрих Хайне, който написал трагичната пиеса „Алманзор“, вдъхновен от атмосферата на красота и тайни, обгръщаща арабските дворци. И още по-добре – като любимия ми поет Федерико Гарсия Лорка, който по разкази на хората, живеещи в този край, е дал на света нежната и тъжна повест „Доня Росита или езикът на цветята“.



Разказах ви дотолкова добре, доколкото мога. Дано сте почувствали една прашинка от онова, което бихте изживели тук в действителност.

Спестих ви само един факт, който ме шокира – че християнските владетели, след пълната си победа над противника, започват да унищожават мавританския архитектурен шедьовър (трошат мебелировката, замазват с вар украшенията по външните стени, изтриват картините и позлатата).
Но може би самият Бог ги е спрял, да не стигнат да края.
За вас пътува, направи снимките и написа Маргарита МАРТИНОВА


Публикацията стига до феновете на сайта "Нещата от живота", благодарение на любезното съдействие на списание "Вкусотии в чинии"








ЗАКУСКА, ОБЯД ВЕЧЕРЯ, С ПЪРВО, ВТОРО, ТРЕТО! С ЛЕКОТА И УСМИВКА - ВИЖ КАК СТАВА ТОВА!

сряда, 3 май 2017 г.

"ЛЮБОВНОТО ЛЯТО НА ЕДНА ЛЬОХМАНКА" - Стихове от Марги БОРИСОВА


ИСКАМ ДА ПОЛУЧАВАМ СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“! КАК ДА СТАНЕ ТОВА?








ИСКАМ ДА ПОЛУЧАВАМ СПИСАНИЕ„ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“!КАК ДА СТАНЕ ТОВА?
-      - Абонирай се до 15 май! Каталожен номер 145

Къде да отида? 
Във всички клонове на „Български пощи“:

Колко струва?



За 1 месец
(ЮНИ) ...................... 1.80 лв.
Получавате 2 списания: 1 цветно за екологични сладка, желета, мармалади и конфитюри по рецепти от цяла България + 1 редовен брой с рецепти, медицински съвети, билки и козметика.
·         За 4 месеца
(ЮНИ - СЕПТЕМВРИ) .................... 6.00 лв.
Получавате 8 книжки: 6 редовни броя
+ 2 цветни издания на „Вкусотии в чинии по читателски писма“
- Първото (през юни) - за сладка и компоти;
- Второто (през септември) - за лютеници и туршии
·         За 5 месеца
(ЮНИ - ДЕКЕМВРИ) .....................10.80 лв.
Получавате 14 книжки: 10 броя от редовното издание + 4 цветни луксозни списания „Вкусотии в чинии по читателски писма“.
Какви ще бъдат те?
- Първото (през юни) - за сладка и компоти;
- Второто (през септември) - за лютеници и туршии;
- Третото (през ноември) - за наденици, кървавици и луканки собствено производство;
- Четвъртото (през декември) - с коледни и новогодишни
Рецепти
ВНИМАНИЕ! Ако изтървете срока за абонамента в пощенския клон, можете да се абонирате до 26-то число на всеки месец и през сайта на „Български пощи“ www.abo.bgpost.bg.
Става много лесно - пишете в Гугъл: abo.bgpost.bg - отваря се сайтът на Бг. пощи. Отивате горе вдясно и в прозорчето „Тъсене“ пишете: 145 или „Вкусотии в чинии“. Отваря се „Вкусотии в чинии 1“. Кликвате върху бутоните: „1 месец“; „2 месеца“ и т.н. Излизат цените на абонамента за съответните периоди. Кликвате върху бутона „Продължи“. Отваря се попълване на име и адрес. След като попълните и потвърдите - има 2 възможности: Да платите веднага с кредитна или дебитна карта. Или да платите чрез превод по банков път. Вие избирате!

неделя, 30 април 2017 г.

ЕДНА ОТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ РОДОПСКИ ПЕСНИ: БОЙКА ПРИСАДОВА „СОНЬО СОНЬО“ (BOIKA PRISADOVA SONIO SONIO)



Беше преди 20 години. Колегата ми от в. „Кооперативно село“ Петър Динчев ми каза, че жена му е народна певица. И ми даде за една нощ касета с нейни записи – да я прослушам. Бях скептична. И все пак пуснах късно вечерта касетофона. Извиних се пред 16-годишния си син, но помолих за малко толерантност (в смисъл – да спрем за малко рейва и метъла, който биваше въртян почти на нон-стоп), понеже наистина трябваше да чуя, за какво става дума. Касетата свърши. Слушахме онемели. И двамата. Пуснахме я пак. После пак. Заспивахме и слушахме. Пуснахме я на автоматично повторение. Цяла нощ звучеше – магически някак си. Но най-чакахме „Соньо, соньо“ - кога ще й дойде редът.
Вечна й памет на певицата с глас, в който имаше нотки на сладост, аромат на треви и борове, и „усещане за Родопи“, което всеки, който поне веднъж е ходил в тях – после не го напуска!