Седиш си ти "зад-напред" в някое купе, мръсно и неотоплено. Край теб минава влак и ти се струва, че не той, а ти се движиш. И започнеш да си разсъждаваш на тема: „Как така досега скоростта ни с Европа е била еднаква, а сега искат да ни превключат на „втора“. Нали си се движим?“Ама, като се замислиш – дали сме и за „втора“?
- · Дали е за „втора“ народ, дето бедните му пенсионери масово хвърля пачки през балконите, като да са израсли в гората като Маугли, които ни е гледал телевизия, ни е чел вестник, ни е чувал за телефонни измамници.
- · Дали са за „втора“ хора, дето могат да ги осъдят за пари, които никога не са дължали и да им вземат собствените жилища, а те да разберат чак накрая?
- · И не им ли е много „втора скорост“ на тези социални служби, дето одма ти отнемат децата, ако сметнат, че са ти вповече, вместо да ти помогнат?
- · Дали ще могат да я карат дори и на „втора“ законотворци, които са оставили такива дупки в закона, че през тях да бръкне кой си ще, да ти присвои фирмата, да ти продаде офиса, да ти изтегли средствата и никой да не може после с пръст да го пипне?
- · Или кой знае Кой, но се знае на кого, може да лапне цяла банка за три дни – да я разнесе, изнесе, приключи, фалира, И накрая никой да не разбере, защо аджеба се е случило това?
Без милост станахме и тръгнахме на „задна“! Газим жени,
деца, на пешеходните пътеки. Бежанци пъдим от църквите. Насред зима рушим
домове и изхвърляме на улицата семейства. Съседи оставяме да мрат от замръзване
и глад.
***
„Задна“, „задна скорост“ нека въведат за нас, че да си
дойдем на мястото! Дето викат хората: „Трябва да стигнеш до дъното, за да можеш
да се оттласнеш.“
Айде по-скоро да стигаме дъното, че повече се не трае…
