Отидох, видях, написах
АНДАЛУСИЯ – "БЕДНИЯТ" ЗЕМЕН РАЙ
Маргарита Мартинова
Оказа се, че аз принадлежа към оная част от туристите, които са направили от Испания най-посещаваната туристическа дестинация в Европейския съюз. По рано бяха Англия, Италия, Франция. Какво става тук? Какво чудо направиха испанците?
Ами, ето какво: В началото не повярвах на приказките на екскурзовода, когато ни водеше през омайващите планини, с опънали синия си седеф морски заливи в подножията им, че всички тези бели и китни постройки, дето ги виждаме, са построени наскоро. Че това е част от програмата на правителството – за икономическото възземане на Юга. Че Андалусия, през която пътуваме, е изостанала от останалите части на страната. И сега правят всичко за икономическия й подем. „Подем – на какво?" – питах се през цялото време аз. – На прекрасни градчета-курорти с възможно най-артистичното строителство? На крепости, катедрали, замъци, толкова съхранени, като че ли са вчера вдигани (и никъде по тях – тухлички от итонг за дооформяне)? На равни, като писти, шосета и магистрали, и обрасли с маслинови дръвчета склонове, които фермери обират със специални за целта комбаинчета? (Андалусците със спокойно сърце могат да си пожелаят това, дето и у нас го казват: „Дано, когато сме най-зле, така да сме!“)
Да, оказа се, че всичко това не е достатъчно и правителството помага на туристическия бранш – и още, и още! И дори моята изгодна почивка е станала факт, благодарение на тази политика.
Всъщност, ако бъда откровена, в пътуването ми до чужбина за пръв път имаше „социален елемент“.
Тъкмо бях решила да си карам лятото „по домашному“, когато случайно видях една
много съблазнителна оферта на фирма „ Профитурс“ (www.Profitours.bg) – почивка в Андалусия за хора на „Златна възраст“.
Малко тегаво ми стана от тази „златна възраст“, но позвъних в агенцията и се
оказа, че наистина цената е тази, посочена в офертата, а после – кой как иска в
Испания може да си доплати за екскурзиите до едни от най-известните дестинации -
Севиля, Кордоба Гранада. Че и до още четири-пет. А евтиното идвало от факта, че
испанското правителство спонсорира тези програми из цяла Европа, за да
подпомогне туризма в южните райони на страната си?! Да не повярваш – аз, Марго
от България, ще пътувам, подпомогната от испанското правителство.
Ще
направя едно признание – смятат ме за „спец“ по намирането на low
cost самолетни билети и хубави хотели на промоция.
Колкото пъти съм могла, толкова съм пътувала до Барселона - 50 евро отиване и
връщане. До Мадрид – също. За Валенсия – да не говорим. Но Севиля, Кордоба и
Гранада все не ми се вместваха в лимита – и на парите, и на времето. Испания ми
стана нещо като „дóма“. А и за многото българи, които срещах по линия на
обслужването там – също. Всички бяха доволни от живота си и от работата,
добронамерени и услужливи. Останалите испанци изглеждаха
спокойни (освен на коридите, ама там си имаше защо). И въобще не се държаха
като наследници на някога най-мощната държава в Европа, която е взела
участие във всички по-големи европейски войни преди 500 години. Но пък от друга
страна, и те като нас са били векове несвободни (не ми се обръща езика да кажа
„поробени“). Дори се попитах – имало ли е време, през които са били свободни?
Защото като почнеш да изчисляваш става доста зле.
Картагенците завладяват цяла южна Испания още преди Христа. После по
време на Пуническите войни (264–146 г. преди нова ера) римляните прогонват
картагенците на принципа „стани ти, да седна аз“. И от 19-та година преди нова ера Иберийският полуостров става част от
Римската империя под името Хиспания. Римляните са му дръпнали една истинска
асимилация за 500-те години, в които са владеели полуострова – въвели своя
език, своите закони. А в края на първи век наложили и християнството. Започнали
да строят прочутите си пътища. И разбира се, както са го правили навсякъде,
благоустроявали градовете и издигали нови. Но за зла врага мощта на Римската
империя започнала да запада през пети век и в страната нахлули германски
племена. Вестготи, свеви, алани и вандали. Не мога да прескоча всичко това,
защото трябва да стигна до идването на ислямски нашественици от Северна Африка.
Тази част от историята на Испания ме е впечатлила най-силно.
Оказва се, че всичко красиво, което гледахме, и на което се възхищавахме
по време на пътуването си, е част от изключителната култура, обогатила
полуострова в резултат на престоя на тези нашественици. На берберите-мюсюлмани
(известни също като маври) които дошли през 711-718 година. И си отишли чак
след 7 века. Чувате ли – след седемстотин години! Едва тогава е освободена и
последната крепост – Гранада (през 1492 година, близо век след като България е
поробена от османците). И не би ми дало сърце да напиша следващите редове, ако
не бях видяла цялата красота с очите си, ако не бях чула разказите и на
гидовете. Ако само го бях прочела: „По време на ислямското владичество,
андалуската култура и икономика процъфтяват. Развиват се науката, изкуството,
астрономията, математиката, медицината. Селското стопанство отбелязва
значителен напредък с въвеждането на напоителни системи и нови земеделски
култури. Построени са шедьоври на архитектурата, като джамията в Кордоба и
дворецът – крепост Алхамбра в Гранада.“
Точно из този дворец неръкотворен, из
градините на Алхамбра, и ако ни останат няколко реда – и из незабравимия
град-мечта Гранада, останали като безценно наследства от културата на Изтока, ще
се разходим в следващата част на пътеписа.
