Смелото изказване на евродепута от Белгия Laurent www.google.bg
Смелото изказване на евродепута от Белгия Laurent
Louis – стресна Западна Европаouis – стресна Западна Европа. Веднага си задаваме въпроса – дали
съществува такъв патриот от българските депутати, който да има смелостта да се
изкаже така в нашия парламент!?
*Превод на речта на белгийския
евродепутат Laurent Louis:
Благодаря, господин председател,
господа министри и скъпи колеги! За Белгия можем да кажем, без пристрастно, че
е една държава на сюрреализма. Сутринта ние се информирахме от медиите, че
белгийската армия е неадекватна да води бори с неколцина радикално настроени
въоръжени екстремисти на своя земя и не могат да бъдат обезвредени, поради
липсата на юридически механизми.
На фона на това си представете, че
парламентът взе решение да помогнем на Франция в нейният отпор срещу тероризма
с материално-техническа поддръжка на нейните кампании в Мали!? Интересно, в
собствения си дом не можем да се справим с терористите, но извън пределите на
нашата родина сме най-големите специалисти! Изцяло се надявам, че ще бъдем
разумни и няма да хвърлим никакви ресурси в тази антитерористична кампания на
Франция и нашите “велики” белгийски войници-ислямисти няма да потеглят натам.
Говоря саркастично, обаче никак не ми е смешно от това, което се заформя в
света.
Ако на вас ви е забавно, на мен не
ми е, защото управляващите западноевропейските държави мислят, хората за
глупаци чрез помощта и подкрепата на медиите, която в момента е лост за
пропаганда на съществуващата власт.
Навсякъде по света военните намеси и
дестабилизации на определени режими се извършват без прикословно. Превантивните
военни действия се правят под предлог за демокрация или борба с “някакъв”
тероризъм други държави са принудени да нарушават суверенитета на независими
държави и да свалят техните законни управляващи.
Войната в Ирак и Афганистан се
осъществи на базата от американска лъжа. След тях последваха Тунис, Египет,
Либия, където благодарение на взетите решения на наши политици държавата ни е в
първите редици с участие в извършване на престъпления, смъквайки един агресивен
или умерен режим и довеждайки на негово място режим на исляма. В първата
инициатива, която участвахме (и това е много странно) – беше установяването на
шериата. Сега нещата се повтарят и в Сирия, където Белгия, за свой резил,
финансира доставката на оръжия за ислямските бунтовници, които искат да смъкнат
режима на Башар ал Асад.
И това се случва именно в разгара на
финансовата рецесия, когато все повече и повече наши сънародници трудно се
справят с покриването на разходите на жилището си, храната си, отоплението си
или лечението си … и да, аз знам, че ще ме дамгосате с названието мръсен
популист… а ето, че министърът на външните работи е взел решение да предоставим
на сирийските въстаници 9 милиона евра. Естествено, нас ще почнат да ни
убеждават, че тези финанси ще бъдат използвани за хуманитарни цели, което е още
една опашата лъжа! И, да бъдем честни, че в последно време в нашата държава се
случва само това – пряко участва в установяването на ислямистки режими в
северна Африка и в Близкия изток.
А, когато започнаха да настояват, че
е нужно да бъдем в Мали и да участваме в борбата против тероризма… аз просто
прихнах от смях. Това е една голяма лъжа! Скривайки се зад добри намерения, ние
със своята намеса ще защитим интересите на финансовия капитал и действаме по
логиката на неоколониализма. Не е логично да помагаме на Франция в името на
борбата против ислямския тероризъм, когато в същевременно ние подкрепяме в Сирия
смъкването режима на Башар ал Асад от ислямските въстаници, които искат да
наложат шариата, както това вече е факт в Тунис или в Либия.
Трябва да стопираме тази лъжа и да
не се опитваме да правим повече хората на глупаци. Назряло е време разделно, да
кажем истината без заобикалки. Продавайки оръжие на ислямските въстаници, както
преди това западните държави въоръжаваха Осама бен Ладен, най-добър приятел на
американците, докато те не се отказаха от него. Така САЩ с помощта на западните държави свалят законната
власт, за да разполагат в “новите страни”, както те ги назовават, военни бази,
създавайки благоприятен режим за своите предприятия.
Накратко, това е чиста дипломация. В
Ирак “нашите американски съюзници” поставиха ръка върху петролните запаси на
страната. В Афганистан опиумът и наркотиците се оказаха много ценни и им
помогнаха доста бързо да забогатеят. В Либия, Тунис, Египет, а сега и в Сирия,
главната им цел е свалянето на една умерена власт и нейното място да заеме
властта на ислямистите, които бързо ще станат неудобни и скоро ние ще бъдем
призовани безсрамно да избием под предлог за борба против тероризма и защита на
Израел.
От тук е видно, че следващите цели
са набелязани. Убеден съм, че след няколко месеца ще ни занимават с Алжир, а
след това с Иран. Но, трябва да знаете, че войната за освобождение на народа от
външен агресора е джихад тоест свещена. А, войната за защита интересите на САЩ,
войната за защита на интересите на големите корпорации, (като „Арева”), войната
за превземане находищата за злато, няма никакво отношение към свещеното и
святото, и това превръща нашите държави в държави – агресори и убийци.
Никой не смее да говори за това, но
аз няма и не искам да мълча. Дори ако моята борба направи от мен враг на тази
система, която смачква правата на човека в името на финансовите,
геостратегическите и неоколониалните интереси. Смятам за свой дълг и чест да
заклеймя и да осъдя тази корупционна власт.
И много моля да ме извините за не
художественият ми език, но на мен ми омръзна от всичките така назовани
„благодетели”, били те десни, леви или центристи, които днес “махат крачоли” по
коридорите на нашата корумпирана власт и които няма да пропуснат да ми се
присмеят. Аз не уважавам нашите управляващи, които си играят с бомбите така,
както малките деца се забавляват топка в училищния двор по време на междучасие.
Аз не признавам и онези, които афишират, че са демократи, докато на практика са
едни долни престъпници.
Не изпитвам никакъв респект към
журналистите, които са толкова нагли и представят несъгласните с властта, като
олигофрени, независимо, че са наясно, че говорят истината. Аз ненавиждам в
най-висока степен онези, които се мислят за крале в този свят и които диктуват
своите закони, защото аз заставам на страната на истината и справедливостта,
както и на страната на невинните жертви на тези финансови хиени. И поради тази
причина аз взех решение да гласувам против резолюцията, която иска да изпрати
нашата страна да подкрепи Франция в нейната неоколониална кампания. От самото
начало на френската кампания беше насадена масова лъжа.
На нас ни кават, че Франция само
отговаря на призива за помощ на президента на Мали, като явно съвсем са
“забравили”, че този президент няма … абсолютно никаква легитимност! И че той
беше поставен на власт за осигуряване на преходния период след държавния
преврат през март 2012 година.
А кой стои зад този държавен
преврат!? Кой го организира и финансира!? За кого работи този “президент на
преходния период!? Ето къде се корени първата лъжа. Френският президент Франсоа
Оланд се осмелява да твърди, че той води война против джихадисти, които
заплашват!… Да, те заплашват, представете си, територията на Франция и на цяла
Европа! Но, защо заплашват!? Ето колко подла е тази лъжа!
Подхващайки този аргумент и използвайки
го за заплаха на населението с покачване нивото на терористичната заплаха и
въвеждайки в действие плана за спиране на терористичните актове, нашите
ръководители и СМИ само потвърждават своята наглост. Как може да стигнеш до
там, че да размахват този аргумент, ако Франция и Белгия, без колебание,
продават оръжия и поддържат джихадистите в Либия, а същите тези държави
продължават и до днес да поддържат тези джихадисти в Сирия!?
Това е повод само за укриване на
истинските стратегически и икономически проекти. Нашите държави вече не се
плашат от това разногласие, защото е направено абсолютно всичко, за да бъде то
скрито добре. Но, въпреки това разногласия има. Утре няма да има малиец, който
да пристигне в Европа и да извърши терористичен акт. Освен ако не го направят
внезапно нашите съюзници, с цел по-изкусно да оправдаят подобна военна кампания
в Африка.
Нали 11 септември беше извършен
терористичен акт, за да се оправдае нахлуването в Ирак, незаконните арести,
изтезанията и масовите убийства на невинни граждани. Тогава да бъде създаден
подобен малийски тероризъм… е, това не е сложно за нашите кръвожадни
управляващи. Като друг аргумент, който ще бъде ползван за оправдаване на военни
операции и ще служи „защита правата на човека”!!!
Този аргумент и днес се ползва за
оправдание на войната в Мали. Ами да, защо – не! Ние трябва да действаме, иначе
“злите радикални ислямисти” ще установят в Мали шариата, ще замерват жените с
камъни и ще секат ръцете на провинилите се. Ах да, какво благородно намерение…
благородно и спасително!? Но защо тогава, нашите държави помогнаха в Тунис и в
Либия да дойдат на власт ислямистите, които установиха в тези страни „шариата”,
докато неотдавна тези държави бяха “модерни и прогресирваха напред“? Аз
предлагам да питаме младите тунисци, които участваха в революцията в в Тунис,
дали са доволни от сегашната политика!? Всичко това е едно голямо лицемерие.
Целта на войната в Мали е ясна, но
понеже за нея не се дава да се говори, аз ще ви кажа истината. Целта на тази
война е индиректна борба с Китай, за да има възможност нашия съюзник САЩ да
поддържа присъствие в Африка и Близкия изток. Именно към това са насочени тези
неоколониални действия! И не се чудете, че след края на военните си операции
Франция, ще запази своите военни бази в Мали.
Тези бази ще служат и на
американците, но същевременно – (защото така се случва винаги), западните
компании ще парафират помежду си изгодни контракти, които отново ще лишат
колонизираните страни от техните богатства и природни ресурси. Тогава, как да крием
истината – първите, които ще получат финансова изгода от тази военна операция,
ще се окажат собствениците и акционерите на френския гигант „Арева”, който през
последните години се опитва да завладее урановите находища във Фалеа, една
община от 17 000 жители, разположена на 350 километра от Бамако.
И аз самия не знам защо, но едно е
истина, че няма мине много време и Фалеа ще бъде завладяна с това находище. Аз
не знам, … (просто така си мисля)… Затова не мога и да си помисля, за да взимам
участие в подобна колонизация на природните ресурси, защото това не е нищо
друго освен колонизация по съвременен маниер. А онези, които подлагат на
съмнение моята теза, аз искрено ги приканвам да се осведомят за природните
богатства на Мали. Мали – притежава огромни запаси от злато.
Но, неотдавна тя се смяташе … съвсем
отскоро, като държава, която притежава ресурси със световно значение за … по
добив на уран. Но кое е странното! Това е още една стъпка към военни действия
против Иран! Това е неоспорим факт! По тези съображения и за да не попаднем в
клопката на лъжата, към която ни подкарват, аз реших да не подкрепя тази
интервенция в Мали и да гласувам против. Постъпвайки така, аз оставам
непоклатим, защото никога не съм подкрепял в миналото нашите престъпни инвазии
в Либия и Сирия, и представям себе си като единствения патриот в тази страна,
който подкрепя принципа на никаква намеса и борба против престъпните деяния.
Аз считам, че е дошло време да
поставим край на нашето участие в ООН или НАТО и да излезем от Европейския
съюз, ако тази Европа, вместо да бъде стожер на мира и хуманизма, става лост за
нападение и дестабилизация на суверенни държави в ръцете на финансовите
магнати.
Накрая, аз бих искал да помоля
нашето правителство да напомни на президента Оланд за задълженията, които
произтичат от Женевската Конвенция по въпроса за спазването на правата на
военнопленниците. Аз бях възмутен до дъното на душата си, когато чух по
телевизията от устата на френския президент, че той се кани “да унищожи”,
повтарям, “да унищожи” ислямските терористи.
При това аз не бих искал названието,
което се използва за обозначаване на противниците на малийския режим… днес е
станало практика да ги наричаме “ислямски терористи“… да служи за заобикаляне
на задължението на всяка демократична държава да спазва правата на
военнопленниците. Ние се надяване, че тези права ще бъдат спазени от родината
на „правата на човека”. Накрая, преди да завърша своето изказване, позволете ми
да обърна внимание на онази лекота, с която ние вземаме решение за влизане във
война!!! Преди всичко, правителството действа без никакво разрешение от
Парламента. Сякаш то има такова право. То изпраща в Мали оборудване и хора.
А Парламентът научава за това след
известно време. И когато той започне да действат, както днес… да, на това
заседание присъства само една трета от депутатите… и даже по-малко, ако говорим
за френскоговорящите депутати. Тази престъпна лекота, която мен не ме учудва,
произтича от Парламент на дресираните кученца, действащи по команди от
политическите партии.
Благодаря.
