НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...

Християнският свят дължи много на император Константин и неговата майка – царица Елена. Ако някой ден отидете да посетите светите места в Йерусалим, Витлеем и Елеонската планина, ще видите църкви и паметници, издигнати в памет на Исус Христос само благодарение на усилията и средствата на тези две изключителни личности. 

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...:   http://www.facebook.com/?ref=cws Сп. "Вкусотии в чинии" 21 май - Св. царе равноапостоли Константин и Елена ...

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ХРИСТОС

ЧЕСТИТ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ С ИМЕТО ЕЛЕНА И КОНСТАНТИН!

По указание на Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място били построени свети храмове - във Витлеем над пещерата на Рождество Христово, на Елеонската планина – на мястото на Възнесение Господне, и в Гетсимания – на мястото на успението на Пресвета Богородица.

Но най-главната грижа на царицата била да намери самото дърво, на което бил разпнат Спасителят на света.

И през 326 г. тя изпълнила своята мисия.

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ХРИСТОС

 http://www.facebook.com/?ref=cws

Сп. "Вкусотии в чинии"

21 май - Св. царе равноапостоли Константин и Елена

Как един император и майка му станаха част от безсмъртието на Христос

В края на III и началото на IV век, когато езическият свят е замислял напълно да изтрие от лицето на земята християните, те неочаквано намерили покровител в лицето на император Константин, наречен от църквата Равноапостолен, а от историята - Велики.

Роден през 274 г. в семейство, което определено имало симпатии към християнската вяра, бъдещият владетел на Римската империя трябвало да прекара младите си години в двора на Диоклетиан в Никомидия. Там той имал статута почти на заложник, защото присъствието му трябвало да гарантира лоялността на неговия баща към императора.  

Константин станал очевидец на най-ужасните гонения срещу Христовата църква, които дори надминавали предишните - по злоба на гонителите, по перверзията на мъченията и по численост на мъчениците.

Константин, който запазил в душата си залога на доброто, посято в детството, все повече се отчуждавал от заобикалящата го дворцова среда.

Величествената и красива осанка на младия мъж, високият му ръст и забележителната му физическа сила привличали симпатиите на народа и на войската. След смъртта на баща му - кесаря на Галия Констанций Хлор, войската пожелава Константин да я предвожда и го провъзгласява за император на Галия и Британия (в 306 г.)

Все още под впечатленията от ужасните гонения на християните на Изток, Константин сметнал за свое първо дело да обяви свобода на изповядването на християнството в своите области, въпреки че самият той все още не бил християнин. И само стеклите се страшни и трудни обстоятелства го разположили открито да се преклони пред величието на Разпнатия Бог.

В това време в източните територии се възцарява Галерий, заемайки престола на Диоклетиан, и не признава възкачването на Константин в северозападния край.

А в западната половина - в Италийската област, се възцарил Максенций, който също не пожелал да има мирни отношения с Константин. Укрепил се на престола, Максенций проявил коварна жестокост не само към християните, но и към единоверците си - езичници. Той започнал да преследва и измъчва сенаторите, разграбвайки имуществото им и похищавайки жените и дъщерите им. И тогава римляните се решили тайно да търсят защита при Константин. Преданията разказват, че когато през 312 г. Константин се решил да предприеме военен поход срещу римския император, той получил знаменателно видение – знамена с кръстове и глас, който му говорил, че той ще победи, ако воюва с кръста напред.

След три сблъсъка с противника Константин нанесъл решаващо поражение над Максенций и тържествено влязъл в Рим.

Като станал владетел на цялата западна половина от Римската империя, Константин пръв от цезарите обявил с указ (313 г.) на подвластните му народи пълна веротърпимост: на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето богопочитане, а на християните - да се покланят на техния Бог.

Но в същото време, когато в западната част християните благоденствали под управлението на Константин, съвсем различно било в източната, където царувал Ликиний.

Ликиний влязъл в открита борба с Константин, между тях се разгоряла жестока война. Тази война трябвало окончателно да реши съдбата на християнството в Римската империя, обхващаща "цялата вселена". След победата си през 323 г. Константин станал единодържавен управител на цялата Римска империя.

Константин не обичал Рим с неговия Пантеон, където - така да се каже механично - били събрани езическите богове на всички покорени народи, и рядко и неохотно посещавал старата столица. На младия император се харесал разположеният във Византия древен неголям град на бреговете на Босфора и той го избрал за столица на империята. В новия град започнал да строи просторни дворци, бани, театри, а главното му украшение били храмовете, посветени на истинския Бог.

Новата християнска столица получила името си от името на своя основател - "град на цар Константин", Константинопол, така както някога Йерусалим - "град на цар Давид".

Знамението на кръста, което му донесло победа, също не било забравено от Константин. Но като воин, пролял много кръв, той смятал себе си за недостоен да потърси лично дървото, върху което е бил разпнат Христос. Затова пратил в Йерусалим своята майка, царица Елена.

Но се оказало, че в Палестина всички места, осветени от евангелските събития, отдавна вече били опустошени.

По указание на Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място били построени свети храмове - във Витлеем над пещерата на Рождество Христово, на Елеонската планина – на мястото на Възнесение Господне, и в Гетсимания – на мястото на успението на Пресвета Богородица.

Но най-главната грижа на царицата била да намери самото дърво, на което бил разпнат Спасителят на света.

И през 326 г. тя изпълнила своята мисия.

Самият Константин малко педи смъртта си се покръстил и през 337 година починал, завещавайки империята си на тримата си синове. А тялото му било пренесено в създадения от него град Константинопол и положено в църквата на светите апостоли в гробница, подготвена от самия него.