В ИЗРАЕЛ - БЪЛГАРСКИ СТЪПКИ ПО ЗЕМЯТА НА БОГА

БЪЛГАРСКИ СТЪПКИ ПО ЗЕМЯТА НА БОГА


И някак си е трудно за вярване, че след като в наши дни изповядващите християнството са  близо 2.2 милиарда души, които са построили храмове - повече от грандиозни - мястото, което за тях е най-свещено, стои някак си скромно и изгубено сред битовизма и препирните на делника. Ала спокойствието, силата и енергията, които излъчва Божи гроб, нямат равни на себе си. Но за тях е трудно да се разказва. Просто трябва да се изживее.

В ИЗРАЕЛ - БЪЛГАРСКИ СТЪПКИ ПО ЗЕМЯТА НА БОГА

Йерусалим – градът на градовете

Руският храм „Св. Мария Магдалина“

Църквата на всички нации

На маслиновия хълм - най-скъпото гробище в света

„Виа Долороса“ преминава по участъци, осеяни  със сергии 

Туристи-поклонници по спирките на страданието 

Назарет - базиликата „Благовещение”

Мозаечно пано от Ирландия в базиликата

Тук Дева Мария получава Благата вест

Мозаечно пано от Ватикана

Пана от 50 града в света – в базиликата

Йерусалим е опасан от подпорни и крепостни стени

Гетсиманската градина

Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине!

Станислав ИВАНОВ

Снимки - авторът

Ако някой в родата си има хаджия, то неминуемо е слушал легендарната история за дългия, изнурителен и изпъстрен с перипетии път на решилия се да стигне до Светите земи. Хаджилъкът от 21-ви век е нещо съвсем различно. Няма ги дългите кервани, пътуващи с дни през пустошта, а разбойниците, препитаващи се от набези върху поклонниците, вече имат съвсем друго лице и мотиви.

Макар Израел да е само на някакви си 2 часа и половина със самолет от България, инструктажът към нашата група е да се съберем най-късно до 3 часа преди полета. Сами или пътуващи по двойки, пасажерите биват привиквани за кратък разговор, от който зависи тяхното качване на самолета и последващото стъпване на израелска земя. Падам се на момиче, не повече от 25-годишно, което внимателно разглежда паспорта ми и печатите в него. Следват въпроси от най-безобидните, като - цел на пътуването, до такива, които касаят лични познанства и приятелства. Повечето от групата са силно изнервени след проверката и това дълбоко навлизане в личното пространство. За сметка на това всички ще пътуваме спокойно и убедени, че сред нас няма как да се е промъкнал фанатизиран терорист.

Шабат – в съботния ден живот без докосване

Едва от един ден съм на израелска земя, а вече имам в речника си три думи на иврит – „шалом”, „кашер” и „шабат”. Първата означава както „здравей”, така и „доскоро”. Виж, втората – „кашер”, е най-приятната за помнене и можеш да я срещнеш не само в Израел, но и навсякъде, където се приготвя еврейска кухня. Свързана е с юдаизма и касае произхода на хранителните продукти, начина за тяхното приготвяне и правилата за употребата им. Например кашерът повелява разделна консумация на месо и млечни продукти, като разликата в приема им трябва да е поне 6 часа. Според свещените книги животните се разделят на два типа – чисти (тахор), които са годни за консумация, и нечисти (ла тахор). В този дух в Израел ще ви нагостят с прекрасни ястия, но със сигурност няма как да опитате свинско месо или морски дарове, по-различни от риба.

Значението на третата дума - „шабат”, ми се изясни много скоро. С две думи - това е почивният ден на седмицата. Започва в петък вечерта и трае до събота по залез. Ала се оказа, че шабатът се тачи от ортодоксалните евреи много по-крайно, отколкото това става  при обикновените хора. По времето на този ден не бива да се извършват действия, които да променят състоянието на различните предмети. Сред 39-те най-впечатляващите забрани са: да не включват и изключват електрически уреди, да не управляват автомобил, да не натискат бутони, да не пренасят предмети извън пределите на дома. Изключение се допуска само в случай, че човешки живот е застрашен и спасяването му налага извършване на иначе недопустимата дейност.

Назарет – посетен от ангел вестител

Една от спирките на нашето поклонническо пътуване бе Назарет. Това е мястото, където Исус прекарва детството си. Благата вест за неговото раждане е известена на Дева Мария чрез изпратения от самия Бог ангел небесен. Шестдесет и пет хилядният град е пъстър в религиозно и етническо отношение. В него живеят както евреи, така и палестински араби. Има и голям брой на изповядващи християнската религия. Върху две от свещените места тук са построени храмове. Впечатляваща е базиликата „Благовещение”. Вътре в църквата има стълби, които водят надолу до жилище, издълбано в скалите. Там Дева Мария е получила благата вест, че ще роди Божия син.

Първата църква на това място е била построена през  4-ти век от майката на император Константин, царица Елена. Вторият етаж на базиликата е изографисан с впечатляващи фрески, изпълнени в духа и културата на различните раси и континенти, сред които е стъпило християнството. Най-уникални са един по африкански маниер пъстър стенопис и японската мозайка, на която пресветата Дева и Младенецът са изобразени с азиатски черти. Те говорят красноречиво, че канонът във всяка страна може да е различен, но вярата е една за всички ни.

Само на стотина метра от красивата францисканска базилика стои един по-скромен, но уютен храм - църквата „Св. Йосиф”. Тя е възстановена през 1914 година. Вляво от олтара й малки стръмни стълби се спускат към каменната пещера, в която са открити, съхранени и реставрирани части от жилището и дърводелската работилница на Йосиф.

Там, където има пилигрими, има и търговци. Последните, разбира се, са вън от храма. Стръмните улички около светите места са изпълнени с пъстри магазинчета, в които се продават кръстове от маслиново дърво, както и всякакви други символи на християнството. Оттам  се отправяме на бегом към автобуса, останали с чувството, че вече сме с една стъпка по-близо към нашата заветна цел – Божи гроб.

Йерусалим – всеки казва: „Ти си мой”

Има един хълм, от който казват, че погледнеш ли, ще видиш цялата история на три религии, взети заедно. Това е Маслиновият хълм в Йерусалим.

След едночасова борба с хаотичния трафик, автобусът успява да ни докара до широка площадка, от която се разкрива зашеметяваща гледка: крепостните стени на града са го облекли подобно на броня, която пази светините на евреи, мюсюлмани и християни. На върха на Храмовия хълм грее Златният купол, превърнал се в един от символите на размирната столица. От запад го подпира Стената на плача, а нейде из лабиринта от сокаци се вие Пътя на страданието, за да легне в краката на оловносивите куполи на храма ”Гроб Господен”.

Стръмното възвишение, на което се намирах, има силует на вълна, но по нея вместо бяла пяна се спука шир от мраморни обелиски. Това малко парче земя е приютило вече четири хилядолетия едно от най-старите действащи гробища в света. Тук парцел „метър на два” е на цената на апартамент в Ню Йорк. И ако си мислите: „Има ли луд, който да плати тези пари?”, ще ви отговоря – да! И не един при това, а чакат на опашка. Защото според думите на нашият екскурзовод Маслиновият хълм е онова старозаветно място, от което след Второто пришествие ще бъдат първи възкресени мъртвите за вечен живот.

Но целта на нашата спирка не бе прекрасната гледка нито към града, нито към гробището, а една от четиринадесетте спирки на Исус по Кръстния му път. На това място - както преди две хилядолетия - все още се намира Гетсиманската градина. По онова време тя е била осеяна с маслинови дръвчета, кипариси и малки карстови вдлъбнатини – в тях са смятали да пренощуват Исус и учениците му след Тайната вечеря.

Горчивата чаша и Гетсиманската градина

Подобна атмосфера се усеща и в градината на тукашния руски храм „Св. Мария Магдалина“. Църквата е построена в края на XIX век. Поръчана е от цар Александър ІІІ в знак на почит към светицата – закрилница на височайшата фамилия. Позлатените луковични кубета и изящната фасада правят храма отдалече забележим. В непосредствена близост до него се намира Църквата на всички нации. Тя е издигната през 1924 година над скалата, върху която Исус отправя към Небесния отец последната си молитва, преди да бъде заловен, с думите: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята воля да бъде!” Красивите витражи пресъздават сцени от предателството на Юда и залавянето на Исус, а над олтара с формата на чаша има драматична мозайка на коленичилия Божи син.

В Гетсимания се намира и друга светиня — гробът на Света Богородица. Широко стръмно стълбище ни отвежда в подземието на храма, където каменното ложе е приело тялото на Божията майка. Тук Синът Божи сам слиза, за да приеме душата на майка си и да я отведе на небето при себе си. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е поставена иконата „Св. Богородица Йерусалимска“ — същата, която гостува у нас през 2000 година и предизвика невероятен наплив от вярващи.

 
„Виа Долороса” – за едни страдание, за други търговия

Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония — до Лъвската порта. По времето на Исус това място е извън очертанията на крепостните стени. Тук, след бичуването на Спасителя, Пилат Понтийски си „измива ръцете” и дава съгласието Христос да бъде разпнат на кръста. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец — спомен за Христовите страдания.

Оттук тръгва „Виа Долороса“ — Пътят на болката (в буквален превод). Маршрутът се вие по тесни павирани улички, като често преминава по стълбища и участъци, осеяни  със сергии и магазинчета. Напористи търговци шумно предлагат всякаква стока и сувенири, като в един момент дори добиваш усещането, че за две хилядолетия след Христа тук нищо не се е променило - шумотевицата и тълпата все трябва да са били същите. И някак си е трудно за вярване, че след като в наши дни изповядващите християнството са  близо 2.2 милиарда души, които са построили храмове - повече от грандиозни - мястото, което за тях е най-свещено, стои някак си скромно и изгубено сред битовизма и препирните на делника. Ала спокойствието, силата и енергията, които излъчва Божи гроб, нямат равни на себе си. Но за тях е трудно да се разказва. Просто трябва да се изживее.

P.S. Ако някога решите да посетите Светите земи, можете напълно да се доверите на туристическата филма „Елфи тур”, и да пожелаете ваш гид за пътешествието през вековете, през вярата, през чудесата на света, да бъде Любомир Братоев. Той е ерудиран, организиран, опитен, и не е без значение, че има духовен сан. Линкът към сайта на Елфи турс:www.elfytours.com  www.elfytours.com

ВЕЛИКДЕНСКИ КУЛИЧ С ГЛАЗУРА

Продукти: 500-600 г брашно, 1 и 1/2 чаена чаша брашно, 6 яйца, 150-200 г масло, 1 и 1/2-2 чаени чаши захар, 40-50 г мая, щипка сол, стафиди, 50 г захаросани плодове, 50 г бадеми, ванилин или ванилена захар. За глазурата: 1 белтък, 1/2 чаена чаша пудра захар, 1 чаена лъжичка лимонов сок.

Приготвяне: Разтваряме в топлото мляко 1 супена лъжица захар и маята. Постепенно добавяме около 150-200 г пресято брашно, разбъркваме, за да не стане на грахулки, покриваме с чиста кърпа и оставяме да шупне на топло. Отделяме белтъците от жълтъците. Прибираме белтъците в хладилника. Разбиваме жълтъците със захарта. Маслото разтопяваме и оставяме да изстине. Когато обемът на закваската се увеличи два пъти, добавяме жълтъците, разбити със захарта (един оставяме за намазване), разтопеното масло (охладено до телесна температура), солта, ванилената захар или ванилина и всичко разбъркваме. Охладените белтъци разбиваме на пяна. Внимателно ги добавяме, както и останалото брашно. Разбъркваме тестото с миксера с бъркалките за тесто, докато се появят мехурчета – това означава, че тестото достатъчно се е обогатило с кислород и можем да спрем бъркането. Тестото не трябва да бъде много гъсто, но трябва да е добре разбъркано и свободно да се отделя от стените на съда (по консистенция да е по-рядко от това за мекици, но по-гъсто, отколкото за бухти). Покриваме тестото и го оставяме на топло да втаса. Когато втаса и увеличи няколко пъти обема си, добавяме стафидите (измити, подсушени и оваляни в брашно), захаросаните плодове, нарязани на кубчета, и обелените и нарязани на дребно бадеми. Премесваме тестото около 5 минути и отново го оставяме на топло да втасва. (За да обелим бадемите, трябва за 2 минути да ги залеем с вряла вода, след това изливаме водата и обелваме кожицата.) Подготвяме формите за печене на козунаците, като на дъното слагаме кръгче намаслена хартия за печене, а стените намазваме с олио или разтопено масло и поръсваме с брашно или с галета. Втасалото тесто слагаме във формите, оставяме още веднъж да втаса и намазваме отгоре с жълтък. (За да се получи по-пухкав козунак, трябва да напълним формата до 1/3 от височината й, а за по-плътен - до 1/2 от височината й.) Козунаците печем на 180 градуса 40-60 минути в зависимост от размера им. По време на печенето трябва внимателно да обръщаме формата, но да не я тръскаме. За да не изгори отгоре, след като се зачерви, трябва да покрием с хартия, намокрена във вода. Проверяваме готовността на козунака, като бодваме с клечка: ако клечката е суха, козунакът е готов, а ако има полепнало тесто, е суров. Готовите козунаци изваждаме внимателно от формите, за да не се счупят, и ги слагаме настрани на специална покривка, постлана върху креват или възглавница, покриваме ги с кърпа и периодично ги обръщаме, докато изстинат. След това може да ги полеем с глазура или разбити белтъци, с разтопен шоколад, а отгоре да ги украсим със захаросани плодове, шоколадови фигурки и др. Готовите козунаци слагаме в голям съд, застлан с покривка, захлупваме съда и оставяме за през нощта на топло (например до радиатора) – козунаците трябва да доузреят.

Приготвяне на глазурата: Разбиваме 1 охладен белтък, постепенно добавяме 0,5 чаена чаша пудра захар и 1 супена лъжица прясно изстискан лимонов сок. Нанасяме глазурата върху козунаците и оставяме да засъхне.

Рецептата е от списание "Вкусотии в чинии"

• www.mmartinova.com

 

БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА

БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА: Аз имам своеобразно отношение към смъртта и ми се иска да обясня защо се отнасям към смъртта не само спокойно, но и с желание, с надежда и тъга по нея. Моето първо ярко впечатление за смъртта е от един разговор с моя баща, който веднъж ми каза: „Ти трябва така да живееш, че да се научиш да очакваш смъртта си, както жених очаква невестата си 
 Митрополит Антоний Сурожски, „Двери на православието”

Аз имам своеобразно отношение към смъртта и ми се иска да обясня защо се отнасям към смъртта не само спокойно, но и с желание, с надежда и тъга по нея.

Моето първо ярко впечатление за смъртта е от един разговор с моя баща, който веднъж ми каза: „Ти трябва така да живееш, че да се научиш да очакваш смъртта си, както жених очаква невестата си: да я чакаш, да я жадуваш, да се радваш предварително на срещата, и да я срещнеш благоговейно и нежно“.

Второто впечатление (то беше много след това) беше от смъртта на моя баща. Той почина внезапно. Аз отидох при него в бедната стаичка на последния етаж на френската къща, където имаше легло, маса, табуретка и няколко книги. Влязох в стаята му, затворих вратата и застанах прав. И ме обгърна такава тишина, такава дълбока тишина, че помня как възкликнах на глас: „И хората казват, че има смърт!... Каква лъжа!“. Защото тази стая беше изпълнена с живот, при това с такава пълнота на живота, каквато навън, на улицата, в двора, никога не бях срещал. Ето защо имам такова отношение към смъртта и защо с такава сила преживявам думите на апостол Павел: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил.1:21). Но апостолът после казва още нещо, което мен също много ме порази. Цитатът не е точен, но ето какво казва: той иска да умре и да се съедини с Христос, но добавя: „Но за вас е необходимо аз да остана жив, и аз ще продължа да живея“. Това е последната жертва, която може да принесе: всичко, към което се стреми, на което се надява, което прави, той е готов да отложи само защото е нужен на другите.

Аз съм видял много смърт.

Петнадесет години работих като лекар, пет от тях – във войната и във френската съпротива. След това 46 години бях свещеник и постепенно погребах цялото поколение на нашата ранна емиграция; така че съм видял много смърт. Това което ме поразява е, че руснаците умират спокойно; западните хора по-често със страх. Руснаците вярват в живота и отиват в живота. И ето едно от нещата, които всеки свещеник и всеки човек трябва да повтаря на себе си и на другите: трябва да се готвим не за смърт, трябва да се готвим за вечния живот.

Ние нищо не знаем за смъртта. Не знаем какво става с нас в момента на умирането, но макар и частично знаем какво е вечният живот. Всеки от нас знае от опит, че има моменти, когато той живее не във времето, а с такава пълнота на живота, с такова ликуване, което не принадлежи само на земята. Затова първото, на което трябва да учим себе си и другите, е да се готвят не за смъртта, а за живота. А ако говорим за смъртта, то да говорим за нея като за врата, която ще се разтвори широко и ще ни даде да влезем във вечния живот.

Но да се умре не е толкова лесно. Каквото и да мислим за смъртта, за вечния живот, ние нищо не знаем за самата смърт, за умирането. Искам да ви дам един пример от моя опит от времето на войната.

Бях младши хирург във военната болница. При нас умираше едно младо войниче, на 25 години, на моята възраст. Отидох при него вечерта, седнах на леглото и му казвам: „Е, как се чувстваш?“ Той ме погледна и каза: „Тази нощ ще умра“. „А страх ли те е да умреш?“ „Не ме е страх да умра, но ми е тежко да се разделя с всичко, което обичам: с младата си жена, със селото, с родителите; а от едно нещо наистина много ме е страх: да умра в самота“. Аз му казах: „Няма да умреш сам“. „Как така?“ „Аз ще остана с тебе“. „Вие не можете цяла нощ да останете с мене…“ Аз отговорих: “Разбира се, че мога!“ Той помисли и каза: „Дори вие да останете с мен, в някакъв момент аз вече няма да съм в съзнание, и тогава ще отида в тъмнината и ще умра сам“. Аз му казвам: „Не, няма да е така. Аз ще седна до тебе и ние ще си говорим. Ти ще ми разказваш за всичко, което искаш: за селото, за семейството си , за детството си, за жена си, за всичко, което помниш, което ти е на душата, което обичаш. Аз ще те държа за ръката. Постепенно ще се умориш да говориш, тогава аз ще започна да говоря повече отколкото ти. А после, като видя, че ти започваш да се унасяш, ще започна да говоря по-тихо. Ти ще затвориш очи, аз ще спра да говоря, но ще те държа за ръка, и периодично ще ми стискаш ръката, ще знаеш, че съм тук. Постепенно твоята ръка, макар и да усеща моята, няма да може да стиска, тогава аз ще стискам твоята ръка. И в някакъв момент тебе вече няма да те има сред нас, но ти няма да си отидеш сам. Ние ще изминем целия път заедно“. И така час след час ние прекарахме тази нощ. В някакъв момент той наистина престана да стиска ръката ми, аз започнах да стискам ръката му, за да знае, че аз съм тук. После ръката му започна да изстива, после се отпусна и той вече не беше с нас. И това е много важен момент:

много е важно човек да не е сам, когато отива във вечността.

Но има и други случаи. Понякога човек боледува дълго, и ако тогава е обграден с любов и грижа - му е леко да умре, макар и болезнено (за това ще кажа по-късно). Но е много страшно, когато човек е обграден от хора, които с нетърпение чакат той да умре, сякаш казват: докато той е болен, ние сме пленници на неговата болест, не можем да мръднем от леглото му, не можем да се върнем към нашия си живот, не можем да се радваме на нашите радости, той е като тъмен облак, надвиснал над нас; дано умре по-скоро… И умиращият чувства това. Това може да продължи месеци. Роднините идват и хладно питат: „Е, как си? Добре ли си? Нещо трябва ли ти? Нищо ли не ти трябва? Добре, знаеш, че имам работа, пак ще дойда при тебе“. И дори гласът да не звучи жестоко, човекът знае, че са го посетили, само защото трябва да го посетят, и че очакват смъртта му с нетърпение.

А има и такива случаи. Човек умира, умира дълго, но е обичан и скъп; и самият той е готов да жертва щастието да пребивава с любимия човек, защото това може да донесе радост или да помогне на някой друг. Сега ще си позволя да разкажа нещо лично.

Моята майка в продължение на три години умираше рак. Аз се грижех за нея. Ние бяхме много близки, бяхме си скъпи един на друг. Но аз си имах своята работа – бях единственият свещеник на лондонската енория и освен това веднъж месечно трябваше да пътувам до Париж за събранието на Епархийския съвет. Нямах пари, за да се обаждам по телефона, затова, връщайки се, си мислех: ще заваря ли мама жива или не?... Тя беше жива, каква радост! Каква среща!... Постепенно тя започна да гасне. Имаше моменти, когато тя звъни със звънчето, аз идвам, и тя ми казва: „Тъжно ми е без тебе, да постоим заедно“. А имаше моменти, когато аз изнемогвах. Качвах се при нея, оставяйки работата си, и казвах: „Мъчно ми е без тебе“. И тя ме утешаваше в своето умиране и в своята смърт. И така постепенно ние заедно си отивахме във вечността, защото когато тя умря, отнесе със себе си цялата ми любов към нея, всичко, което беше между нас. А между нас имаше толкова много! Ние преживяхме почти целия си живот заедно, само през първите години на емиграцията живяхме разделени, защото нямаше къде да живеем заедно. Но после бяхме заедно, и тя ме познаваше в дълбочина. Веднъж ми каза: „Колко странно: колкото повече те опознавам, толкова по-малко неща мога да кажа за тебе, защото всяка дума, която ще кажа, ще трябва да я поправям с някакви допълнителни черти“. Да, ние достигнахме момента, когато се познавахме толкова дълбоко, че не можехме да кажем нищо един за друг, но да се приобщим към живота, умирането и смъртта – можехме.

И ето, ние трябва да помним, че всеки умиращ е в такова състояние, че всяка коравосърдечност, безразличие или желание „накрая това да свърши“ са непоносими. Човек чувства това, знае го и ние сме длъжни да се научим да преодоляваме в себе си всички тъмни, мрачни, скверни чувства, и забравяйки за себе си, дълбоко да се замислим, да се вгледаме и да се вживеем в другия човек. И тогава смъртта ще стане победа: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" (1Кор. 15:55).

Искам да кажа още нещо за смъртта, защото това, което вече казах беше много лично. Смъртта е около нас през цялото време, смъртта е съдбата на цялото човечество. Сега се водят войни, хора умират в ужасни страдания, и ние трябва да се научим да бъдем спокойни по отношение на собствената си смърт, защото в нея ние виждаме живот, зараждащия се вечен живот. Победата над смъртта, над страха от смъртта е в това, да живеем все по-дълбоко с вечността и да приобщаваме и другите към тази пълнота на живота.

Превод П. Спирова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

След това влязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало в едно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците и купувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, а те го превърнали в разбойнически вертеп. 

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

След това влязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало в едно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците и купувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, а те го превърнали в разбойнически вертеп. 

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН


След товавлязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало ведно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците икупувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, ате го превърнали в разбойнически вертеп. 

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО - КОЙ ДЕН КАКВО СЕ Е СЛУЧВАЛО С ХРИСТОС

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО - КОЙ ДЕН КАКВО СЕ Е СЛУЧВ

АЛО

А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;  защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВОСЪЧНИ ЯЙЦА-КАЛИНКИ В КОЗУНАЧЕНИ ГРАДИНКИ

ВОСЪЧНИ ЯЙЦА-КАЛИНКИ В КОЗУНАЧЕНИ ГРАДИНКИ
Свещенодействието: Запалете тънка восъчна свещ и покрийте свареното яйце с горещи капки восък. Оцветете яйцето в жълто и отново го покрийте с капки восък, след това го потопете в червената боя. Вземете друго яйце, повторете действието, само че след червената боя - подсушете, покрийте                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     с капки восък, след което оцветете вашата бъдеща перашка в тъмносин завършващ цвят.
А сега сложете яйцето в топла фурна

ВОСЪЧНИ ЯЙЦА-КАЛИНКИ В КОЗУНАЧЕНИ ГРАДИНКИ

Избираме яйца с гладка черупка. Измиваме ги, слагаме върху кърпа да изсъхнат, после ги поставяме в тенджера с мека вода (да ги покрие), добавяме 1 супена лъжица сол на 2 литра вода и ги кипваме постепенно. След като се сварят, ги слагаме върху кърпа да изстинат.

Правила при боядисване с купешки бои

Яйцето се слага в пластмасова лъжица и се потапя в боята за 5 минути. Ако е за по-дълго време, то калцият в горния слой се разрушава и яйцето ще се оцвети неравномерно.

l Боята трябва да бъде топла, но не гореща, иначе восъкът преждевременно  ще се разтопи.

l Боядисването винаги започваме от светлите тонове и завършваме с тъмните.
l Боята "не боядисва", ако е студена или оцетът се е изпарил, или яйцето не е прясно, или е с мазна черупка.

l При боядисването с восък най-добре е да се използва чист пчелен восък, защото парафиновите линии не издържат толкова, колкото восъчните. В горещия восък може да се добави малко хранителна боя на прах с тъмен цвят, за да се вижда много добре върху черупката.

Украсяване на точки

Восъкът може да се нанесе върху яйцето с карфица, клечица, сламка, главичката на пирон, тръбичка за украсяване на яйца, или прост да се накапе. Свещенодействието: Запалете тънка восъчна свещ и покрийте свареното яйце с горещи капки восък. Оцветете яйцето в жълто и отново го покрийте с капки восък, след това го потопете в червената боя. Вземете друго яйце, повторете действието, само че след червената боя - подсушете, покрийте с капки восък, след което оцветете вашата бъдеща перашка в тъмносин завършващ цвят.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

А сега сложете яйцето в топла фурна (100 ° С) или го поднесете към огъня, но не го пъхайте в пламъка. Когато восъкът върху яйцето се стопи, старателно го свалете с мека платнена кърпа. Перашката-калинка е готова.
Правила: Когато боядисвате в един цвят, винаги потапяйте яйцето първо в жълта боя, а след това - в червена. И – ето ви красиво яйчице! Независимо от това дали има жълт цвят в шарката или не, първоначално яйцето се боядисва в жълта боя.

Ако боядисвате в един тон, яйцето ще стане "мраморно", ако в боята добавите капка олио или преди боядисването потъркате черупката с фина шкурка.

КАК ДА СЕ РАДВАМЕ ПО-ДЪЛГО НА БУКЕТА ОТ РОЗИ, ХРИЗАНТЕМИ И ЛАЛЕТА?

КАК ДА СЕ РАДВАМЕ ПО-ДЪЛГО НА БУКЕТА ОТ РОЗИ, ХРИЗАНТЕМИ И ЛАЛЕТА? 

l Ако сте внесли букета отвън, не го слагайте веднага във вазата. Цветята трябва да се „аклиматизират” към стайната температурата поне 15-20 минути.

Ако цветята започнат да увяхват

l Обилно напръскайте букета с вода.

l Подрежете стъблата отдолу на 3-4 см.

l Сложете цветята в студена вода.

l Сложете букета за 1 час в хладилник.

КАК ДА СЕ РАДВАМЕ ПО-ДЪЛГО НА БУКЕТА ОТ РОЗИ, ХРИЗАНТЕМИ И ЛАЛЕТА?

l Ако сте внесли букета отвън, не го слагайте веднага във вазата. Цветята трябва да се „аклиматизират” към стайната температурата поне 15-20 минути.

l Преди да поставите букета във вазата, изплакнете го с хладка вода. Защото по цветята може да има кърлежи, гъсеници или други насекоми.

l Непременно отрежете стъблата отдолу на 2-3 см (тази процедура се извършва под течаща вода) и махнете долните листа от стъблото.

l Вазата за цветя трябва е чиста. Предварително я измийте с веро или със слаб разтвор от калиев перманганат (много светло розова да стане водата за измиване). За да не „цъфти” водата, най-добре е да купувате вази от тъмно стъкло.

l Използвайте антисептични средства, които се продават в големите цветарски магазини.

Ако цветята започнат да увяхват

l Обилно напръскайте букета с вода.

l Подрежете стъблата отдолу на 3-4 см.

l Сложете цветята в студена вода.

l Сложете букета за 1 час в хладилник.

Букет от лалетата

Лалетата издържат 5 – 7 дни във ваза.

Водата трябва да е много студена. Понякога може да се добави дори лед.

Лалетата трябва да се държат на хладно и светло място.

Водата във вазата трябва да е 10-15 см от дъното.

Всекидневни процедури:

l Да се подменя ежедневно водата във вазата!

l Да се подрязват стеблата отдолу 1 см.

Допълнителни грижи:

l Добавете 1-2 чаени лъжички захар на литър вода.

l Пуснете във водата парченце дървени въглища или 1 таблетка активен въглен (на 1 – 1,5 л вода).

l Пуснете във водата нещо сребърно – пръстен или монета (на 1,5 - 2 л вода).

Уханни рози

Розите издържат 7 – 10 дни във ваза.

Трябва да ги държите на топло и светло място, да не ги слагате с други цветя в една и съща ваза.

Водата трябва да е много студена. Понякога може да се добави дори лед.

Водата във вазата трябва да е 10 - 15 см от дъното.

Всекидневни процедури:

 

l Да се подменя ежедневно водата във вазата!

l Розите да се пулверизират със студена вода.

l Водата във вазата да е студена.

l Да се подрязват ежедневно стеблата отдолу 1 см изкосо.

Допълнителни грижи:

l Добавете 1-2 чаени лъжички захар на литър вода.

l Добавете 1 супена лъжица винен оцет и 1 чаена лъжичка захар на литър вода.

l Пуснете 1 таблетка разтворим аспирин на 1 – 1,5  л вода.

l През нощта ги дръжте в банята - в кофа или във ваната в студена вода.

Печални хризантеми

Хризантемите издържат 20 дни във ваза.

Трябва да ги държите на хладно място, а нивото на водата да е 15 см над дъното.

Водата трябва да е със стайна температура.

 Всекидневни процедури:

l Да се подменя през ден водата във вазата.

l Да се подрязват на 2 – 3 дни стеблата отдолу 1 см.

Допълнителни грижи:

l Добавете 1 чаена лъжичка захар на половин литър вода.