Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

вторник, 8 януари 2013 г.

ИМА МНОГО НАЧИНИ, ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО





ИМА МНОГО НАЧИНИ ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО

1. Неумение или нежелание да планираш работното си време
2. Липса на усет за време
3. Навикът да се захващаш за няколко задачи едновременно
4. Неумението да степенуваш приоритетите
5. Желанието ти да си полезен на всеки
6. Неумението ти да отказваш и да казваш твърдо: „Не!”
7. Безпорядъкът на работното ти място
8. Избиране дреха точно преди тръгване за работа
9. Суетливото търсене на записки, документи, адреси, телефонни номера
10. Мудност и нерешителност
11. Прибързано претупване не нещата
12. Самосъжалението във връзка с минали грешки и несполуки
13. Безцелни телефонни разговори
14. Навикът да разпускаш с компютърни игрички, да следиш програмите на телевизиите
15. Общуване в различни социални мрежи и чатенето
16. Навикът на всеки 15 минути да проверяваш профила си във фейсбук, блога си, пощата или друга информация
17. Отлагането на важни задачи за края на работното време
18. Недоспиването и недостатъчното възстановяване от работния ден
19. Липса на мотивация
20. Непълната или закъсняла информация

неделя, 6 януари 2013 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $: Река Йордан – покръстване за 25 долара Последен ден в Израел, преди да го напуснем в търсене на изгубения...

РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $
















Река Йордан – покръстване за 25 долара


Последен ден в Израел, преди да го напуснем в търсене на изгубения град Петра. Автобусът бавно лъкатуши през пустинната земя и дори мощният климатик едва бори горещината от жестокото слънце. Всяка спирка и разглеждане на забележителност се превръщат в наказание. Групата започна да губи концентрация, а водата навсякъде бе по-скъпа и от бензина. Малко преди да добием търговския вид на изсушено грозде, шофьорът гарира пред малък оазис. Оазисът има добре заварден вход, а до него води алея, оградена с дълъг белосан зид, по който на дванайсет езика е изписан евангелски текст. Единият от тези езици за моя изненада се оказва български. Мястото е река Йордан и както всички знаем, тук Исус е бил кръстен от Йоан. Колкото и некрасиво да звучи, в този момент свещената река даваше единствения шанс да се съчетае духовното пречистване с една освежаваща баня. Разбира се, в 21-ви век по туристическите места, макар и свещени, няма безплатен обяд, пък бил той и под формата  на накисване в зеленикави мътни води. А да достигнеш до тях, не се оказа никак евтино. И тъй като ритуалът на кръщаването за всеки от нас бе минал години назад, оставаше дилемата – 25 долара за бяла роба, топване и душ или свещено, но безплатно нагазване до ходилата. Всеки му според вярата, но най-вече според кесията.
Река Йордан освен исторически е и единственият водоизточник, захранващ Мъртво море. Мислех си за този факт, вгледан в едва движещия се поток с широчина не повече от 30 метра, когато някой спомена, че преди да бъде построен язовир нагоре по течението, нейните води са давали живот както от страната на Израел, така и на Йордания. И въпреки скромния дебит на изпроводяк всички напълнихме по бутилка от минерална вода напук на 5-доларовите разфасовки, продавани в религиозния павилион.
Слънцето потъваше в портокалово оранжевия залез, когато стигнахме Тверия. Градът, построен от Ирод Антипа и кръстен в чест на римския император Тиберий, щеше да служи за наша резиденция до следващото утро.
Малко неща можеш да разгледаш, на непознато място, с ограничено време и най-вече убит от път. Но това, което видяхме през тази вечер, бе удар в десетката. Кокетната, но непретенциозна крайбрежна улица с нищо не издаваше какво ефирно шоу очаква онези, които провлачват крак по линията на вълнолома. Само тълпата от скупчени хора, взрени с очакване към нощния хоризонт, ни накара да поспрем, чудейки се за какво всъщност е цялата тази тарапана. В следващия миг като че всичко пред очите ни избухна. Това бе взрив от една невероятна хореография от музика, светлина и танцуващи водни стълбове. Въпреки дългия път и въпреки умората последвалият половин час ме накара да забравя за всичко -  той ме потопи в едно от най-великолепните представления, на които съм се наслаждавал в живота си. Пеещите фонтани не са някаква новост, гледал съм ги във Вегас, има ги в Дубай и Макао. Уникално тук бе хрумването милионите водни пръски да бъдат превърнати в огромен екран, на който като спуснати от небето се явяваха образи, свързани с еврейската история и държава.
Заредени с прекрасна емоция от преживяното, следващата утрин поехме към израело-йорданската граница.  Всъщност не можех и да си представя колко по-различно е всичко, което ме очакваше в Хашимитското кралство. Смятах Израел, с неговите странни за нас обичаи, за някаква представителна извадка на страните от Близкия изток. Да, може да има конфликти със съседните нему държави, но нали все пак делят една граница, а и толкова дълга хилядолетна история. Предстоеше ми обаче да разбера, че Израел, евреите и юдаизмът нямат почти нищо общо с Арабския свят (освен земята, за която воюват). Това се установи още на контролно-пропускателния пункт. Мерките за сигурност са свирепи. Ако напуснеш маркировката на коридора за преминаващи, най-малкото могат да те накарат да се проснеш по очи, след което под дулото на автомати някой с евентуален риск за живота си да те провери дали не си атентатор-самоубиец, целия опасан в експлозиви.  
Израелските граничари не носят униформи. Те са цивилни  и можеш да ги различиш единствено по баджа, слънчевите очила и оръжието с положен върху спусъка пръст. Отношението им е строго, но същевременно и учтиво. Само след стотина метра, вече преминали оградената с мини полоса, ни посрещат йорданските гранични власти. Всички служители бяха излезли като под калъп – изгладени униформи, ослепяващо лъснати обувки и задължителен мустак. И може би най-важното - нямаше го това огромно напрежение, което витаеше само няколко минути по-рано. Ала традициите, до които ми предстоеше да се отъркам през следващите дни, щяха да обяснят всичко...

За вас пътува, направи снимките и написа Станислав ИВАНОВ