НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Компетентни, всеотдайни и добри специалисти. Могат...

ЗА КОТКИТЕ - С ЛЮБОВ: Компетентни, всеотдайни и добри специалисти. Могат...: l http://www.bomed-bg.com/?gclid=CKWJs9-ioLMCFcq9zAodBhgAFA

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Ще има ли трудови книжки с печат: длъжност - проститутка

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Ще има ли трудови книжки с печат: длъжност - проституткаgoogle

Ще има ли трудови книжки с печат: длъжност - проститутка

Закон и морал

Ще има ли трудови книжки с печат:
длъжност - проститутка

Маргарита Мартинова

Обществото не ги смята за хора, политиците предлагат да се облага с данък услугата „облекчаване на клиента”, американците не са съгласни, защото така се поощрява трафика на плът и издевателството, европейските държави „дават заден” и приемат „шведския модел”. И никой не говори за драмите, за скършените съдби, за увредените физически и психически момичета, които имат нужда от помощ

Темата си е пикантна.  А освен това – благодатна за самочувствието на обсъждащите я. Защото може да си най-големия некадърник или гном, но наречеш ли в разговор някоя жена проститутка – веднага се усещаш като исполин пред нея. Това - за мъжете.  При жените усещането е още по-упоително. Може да е мърла и повлекана, но няма нужда да хвърля копието два пъти – то пробожда от раз. Наречеш ли някоя, на която завиждаш „проститутка” – и нещата веднага се изместват извън конкуренцията (1 на 0 за теб, разбира се).

„Моралът е измислица за слабите”?

В Бургас, на нашата малка уличка, отнякъде се появи една невероятно красива жена. Приличаше на ранната Лолобриджида от филма „Провинциалистката”. Минеше ли по пътя, клюкарките (то какво ли друго можеха да бъдат при този скучен живот), прострени като неприбрано пране цял ден по стоборите, се изсулваха мигом, – за да не я поздравят. Била лежала в затвора за „леконравно  поведение” (годината беше 1955-та).

като се напиеха, ги наричаха „проститутки”.

В София през седемдесетте се носеше от уста на уста пикантния разказ за „Черната Марго”, елитна проститутка, която барманите не гонели от бара, макар да я виждали че търси клиенти. Защото заигравала с ченгетата.

Но никой, никога, под какъвто и да е предлог не се е хвалил с приятелството си с жена от занаята. И навремето. И днес. Смята се, че не са точно хора, че са нравствени инвалиди. Че са оперирани от срам и лишени от чувства. Това беше в епохата на безмутрието, когато крадецът си беше крадец, убиецът убиец, а думата бизнес още не бе навлязла в речника на хората.

Но и тогава, и днес, поколенията вярват в любовта. И макар че Ремарк казва „моралът е измислица за слабите”, моралът го дишаме от първият си осъзнат момент в живота. Гледаме през очите му, слушаме през ушите му. Той е чип в главата ни, заложен от семейство и общество,  за да разпознава своите членове. Проститутките не биват разпознавани. Спирам до тук.

Дори „Указ 56” бе обсъждан с повече емоции

Получи се нещо странно – дебатът, който се води за приемане или не закон за проституцията, няма извечния  привкус на пикантност. От две години вече комисии, политици, неправителствени организации, интернет форуми,  обсъждат въпроса с понятия, свързани с икономиката или с правото. Например по форумите четем: „Какво сте взели да се палите, като дори не сте запознати какво се предвижда в закона? Във всички нормални държави ( визирам Германия, Холандия, Франция и др. ) тия неща са регламентирани - бардаците си плащат данъци, има много по-голяма сигурност, че всичко се върши доброволно и вместо държавата да хвърля безсмислено пари да се бори с нещо, което реално погледнато една огромна част от хората ползват, а останалите толерират, може да печели пари (държавата), които след това да се дават за нещо смислено. „
Или: „Твърдо съм "За", тъй като, ако има закон – І-во, ще има далеч по-строг медицински контрол, ІІ-ро, който иска да ползва тез услуги, няма да го е срам, че цел свет го гледа, ІІІ-то, ще си има отредени места за това, а не аз да се прибирам от парти и от храстите да чувам стенания и ІV-то, но не на последно място - от това печели и държавата, защото ще си плащат данъците (даже ще имаме и касова бележка с услугата, за която сме платили.”

И още: „Данъци, болести, ала-бала. Основната причина,  поради която бих гласувал за легализация на проституцията, би била тази, че така ще се пресече незаконната търговия с хора. Но не вярвам, че това ще стане. Напротив. Държавата узаконява дейността на сутеньорите, превръща ги в предприемачи. Клиентът  съвсем законно си ползва секс услуги. Търсенето се увеличава и мотивира "предприемачите" да осигуряват нова и нова стока. Забележете, че никъде не се споменава за защита на проституиращите. Ще се внасят секс робини от Украйна и къде ли не и всичко ще си е по стария ред. Само дето тогава сутеньорите ще имат статут на законни търговци и никой не може да ги барне. Държавата пък най-нагло ще лапа от заработените с платен секс пари и всички освен проститутките ще са доволни.”
Дебатът по сайтовете на интернет е във връзка с предстоящото внасяне на

Закон за регулиране на проституцията

Идеята на изработения вече законопроекта е да се гарантира контрол върху проституцията и държавата да събира данъци от тази дейност. В него намираме следните предложения: единственото място за упражняване на проституция да бъдат публичните домове. Да се въведат разрешителни. Да има задължителни медицински прегледи. Да се наложи забрана за упражняване на професията от лица под 18 години. Спрягат се и изискванията за легализацията на публичните домове - предвижда се те да са далеч от религиозни храмове, учебни заведения и болници.”

И се започва хладен и пресметлив дебат, какъвто например имаше около „Указ 56” или около „Търговския закон” – как точно да бъде организирано осветляването и регламентирано облагането около дейността с разтварянето на краката и облекчаването. Доскоро криминалните субекти се превръщат в търговски обекти и дискусията с лекотата на спътник се отделя от ракетата носител и започва да кръжи в публичното пространство сама за себе си, просто като един законопроект, просто за някакви данъкоплатци, просто като нещо, в което не се говори за нищо.

А всъщност става дума за страшни неща. Става дума за продаване на човешка плът, става дума за издевателства,  за инквизиции, за бели робини на черен пазар, за инвалидизирани тела, за стерилитет и изгубване завинаги възможността за родителство. За пречупени психики, за зомбиране, след което няма излизане от ъндърграунда.

Защото всяко навлизане в този занаят или е било предшествано от драма. Или съпроводено с драма. Такава друга професия няма. Или е от бедност, или е след изнасилване, или е  след подлъгване и упражнявано насилие. Или...или... Всяка от тези труженички има запазен за някой от по-милозливите клиенти своя драматичен разказ. Най-добрите шедьоври в световната литература са почерпили сюжети именно от такива истории. В тях, освен пикантерията, присъства и драматизма на пречупването на волята, на отдръпването на обществото, на самотния и тъжен край на живота – „Нана” от Зола, „Лоената топка” от Мопасан, „Вечната Амбър” на Катлийн Уинзор, „Чочарка” на Алберто Моравия

и т.н. и т.н.

Жената е най-добрият приятел на човека

Признавайки официално, че жените имат право да продават телата си за ползване, нашето общество  ще срине за себе си всичко, постигнато до този момент от неправителствени организации, занимаващи се с извоюване на равнопоставеност на половете. А в Европа и света тяхното влияние нараства правопропорционално на времето. Хората се борят вече не само за равни права и равни заплати, но и за равнопоставеност на половете. Всички знаем как шведската евродепутатка Ева-Брит Свенсон, заместник председател на комисията по правата на жената и равенството между половете, „посегна на най-скъпото, на дините” както писа един многотиражен вестник (визира се рекламата на мастика, в която фолк певици са поставили природните си дини в сутиени, наподобяващи динена кора). Тя смята, че реклами, в които дамите са представени с ослепителен сексапил и  ограничени интереси (стремеж чрез всяко действие да угодят на мъжа), формират обществени нагласи, унижаващи жената. (Да си спомним в тази връзка и рекламата: „Какво му трябва на човека – студена бира и добра жена”, която бе снета от екран със скандал).

И трябваше да ни посъветват американците да не вкарваме за обсъждане в парламента законопроекта за регулиране на проституцията, защото: „ще се узакони и легализира едно противообществено явление. Така ще се стимулира пазарът на жива плът и трафикът на хора.”. За първи път нашенски политици - радетелите на този закон, скочиха срещу чужда намеса. Повод за изявленията им дадоха двата взрива в столичните бардаци „Касабланка” и „Пантера”. Доводът, да се борят за прокарването на закона е, че ако са с регламентирана дейност, сутеньори, съдържатели на публични домове,  няма да си делят територия. (Сякаш ВИС и СИК когато ги регламентираха като застрахователни дружества спряха да се гърмят, закриха каналите си и започнаха да пълнят хазната с данъци.)

 В интерес на истината, американската намеса не дойде из невиделица. Още през октомври  2007-ма “Интернешънъл хералд трибун” писа: „В България проституцията съществува в правната зона на здрача. Страната е с малка, но играе ключова роля в сексуалната търговия. Всяка година хиляди българските жени се изпращат зад граница, за да работят като проститутки, най-често против волята им.”
„Ще заявим решително, че да се продава плът е престъпление”- заяви тогава Румен Петков на конференция за трафика на хора.
Американците са консервативни  в сферата на морала - биха опонирали някои. - Те изживяха като лична драма падението на губернатора на щата Ню Йорк Елиът Спитцър след скандал с проституция.

Каква е хавата с белите робини в бардаците на западняците

Още през 2002 година САЩ поема рязък курс срещу легалната проституция, защото тя се превръща в една подземна индустрия за сексуален трафик на хора. Начело на този курс е администрацията на Буш и няколко стабилни феминистки организации. Повод са дали сведенията, изнесени от Държавният департамент на САЩ, че всяка година чрез черния трафик на хора се прехвърлят през границата 800 000 души, а от всеки 5 жертви, четири са жени. „Легалната проституция се превръща в легитимен бизнес за все по-брутална експлоатация на жените” твърди американският  представител в борбата срещу трафика на хора Марк Лейгън.

„В Европа проституцията е узаконена!” - Да, ама не! Само трите европейски държави Германия, Гърция и Холандия от общо 27-те страни членки на ЕС, са я легализирали и регламентирали.

Швеция, страната, от която започна така наречената „сексуална революция” през осемдесетте години, в края на двадесети век приемат закон, който забранява купуването на секс услуги Законът предвижда глоба или затвор за клиента. Законът не криминализира дейността на проститутките, защото приема, че те са жертва.

Гунила Екберг, директор на „Международна коалиция срещу трафика на жени” има надежда за нашия случай: „България няма да бъде рай за проститутките.”- казва тя.

В този порядък на страни, не желаещи да са „рай за проституцията” може да бъде посочена Финландия. Тя забрани купуването на плът. Същото предстои да се случи и в Норвегия.

 „Associated Press„ пък съобщава, че през януари британска делегация на високо ниво пристигнала в Швеция, за да изучи модел. В момента Великобритания преразглежда своите закони за проституцията, които забраняват предлагането на секс, но не и купуването му.

В Амстердам, смятан доскоро за меката на свободната любов (на „специализирана” улица жените стояха полуголи зад стъклени витрини и когато влезе клиент, те само дръпваха завесата – видях го с очите си), та даже Амстердам съкрати с една четвърт световноизвестните си официални бардаци и то по предложение на кмета на града. Защото, както е заявил висш полицейски служител: „Легализирането на проституцията преди 7 години не даде очакваните резултати и не доведе до намаляване на престъпността ", е заявил висш полицейски служител. -Тя си остава обвързана с търговия с хора, с насилие и принуда.”

От бившите соцрепублики, чехите и трите прибалтийски държави също отхвърлиха легализацията на продажба на плът.

Полуомъжени, полудевствени дами за приятни разговори

По улиците и край магистралите на друга европейска държава – Австрия, в която по времето на Хитлер (както и в Германия) проститутките са били подлагани на остракизъм, няма жрици на любовта. Нещо, че вестниците са пълни с обяви: „Заминавам за море, търся партньорка, която да ме придружи. Поемам издръжката й.” Или: „Търсят се момичета - компаньонки в бар”. Но компаньонката взема процент от изпитото. Тя няма право да си тръгва с клиента след работа. Обикновено тогава я чака нейният приятел. Или съпругът й. В повечето от случаите историята е тъжна – тя работи тук, защото са теглили голям кредит, а мъжът й е изгубил работата си. Или защото е била дълги годни любовница на управителя на заведението. Той после тръгнал с друга, но тя останала като анемир дама, тъй като нищо друго не се е научила да прави. Има една малка подробност – никой не споменава, че част от момичетата отиват да изпият зад завеска бутилка шампанско. Срещу тлъст хонорар от клиента. В сепарето не трябва да има събличане, защото сексът е забранен. Но всичко останало не е... И така правителството си взема данъка от оборота на бара, който с помощта на анемир дамите винаги е по-голям, отколкото без тях.

Каква е дилемата – със закон или без закон? Ако е без закон – бая работа ни се отваря, арестувай, осъждай (Ванко , Кондьо, тези дни и Данов), освен това спасявай, помагай, създавай звена за помощ, за защита. Ако е със – всичко заспива – касови апарати, обороти, глоби и актове тук таме и по някой друг колективен гинекологичен преглед. Само че голяма част от хората не мислят, че трябва да е така. Затова накрая ще цитирам едно изказване от интернет форум, от което ми настръхна косата. Но дали това ще е достатъчно – не знам:  „Намирам идеята за абсурдна и се надявам тя да е такава и за повечето българи.

Изумена съм от медийните изявленията на представители на управляващото мнозинство в подкрепа на превръщането на проституцията в стопанска дейност!

Бих искала да обърна внимание на факта, че въвличането и склоняването към проституция е престъпление, а търговията с човешка плът е сред най-сериозните нарушения на човешките права. В цивилизования свят сексуалната експлоатация е възприета като форма на робство, а търговията с жени, заедно с търговията с наркотици и оръжие са част от организираната престъпност.

Затова, според мен приходите от бизнеса с хора не бива и не трябва да се легализират.

Дейността на сводници, сутеньори и трафиканти е криминално деяние, което следва да бъде жестоко санкционирано, а не легализарно от държавата!!

Вместо да говорят за легализация, бих призовала компетентните институции да предприемат спешни мерки за изкореняването на този негативен социален феномен.

На жените, предлагащи платени секс услуги е време да започне да се гледа по-скоро като на жертви на икономическата действителност в страната, отколкото като източник на приходи”.

(Септември, 2008 г)

Снимки:

* Каталог за поръчки на елитни проститутки на Emperors club VIP, от който губернаторът на Ню Йорк Елиът Спитцър си поръчвал компаньонки.

**Сцена от филма с Никълъс Кедж „8 ММ” – разплита заснето сексуално насилие, прерастващо в мъчително и жестоко убийство на младо момиче,